По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Защо, сестро?
— Бенедикт почина и тялото му беше кремирано по заповед на правителството — обясни сестра Мери Чарлз. — Жана беше болна, да, но тя потегли за Париж с един медицински евакуационен полет, разбирате ли, да посети Пастьоровия институт. Самолетът обаче катастрофирал в морето и всички се изгубили.
— Всички? — запита Кларк.
— Сестра Мария Магдалина също така отлетя с тях, и доктор Мауди, разбира се.
— Кой беше той? — заинтересува се Джон.
— Член на мисията на Световната здравна организация. Някои от колегите му са в съседната сграда. — Тя посочи натам.
— Мауди ли казахте, сестро? — попита Чавес. Водеше си бележки.
— Да. — Тя го произнесе буква по буква. — Мохамед Мауди. Добър лекар — добави тя. — Толкова ни беше мъчно за всички.
— Мохамед Мауди, значи казвате. Имате ли някаква представа откъде беше? — Това беше пак Чавес.
— Иран… не, нали това току-що се промени. Беше завършил в Европа, млад лекар, но много добър и се отнасяше с голямо уважение към нас.
— Разбирам. — Кларк се намести по-удобно на стола. — Можем ли да поговорим с колегите му?
— Мисля, че президентът е прекалил — заяви по телевизията лекарят. Интервюираха в едно местно студио, защото не бе могъл да дойде от Кънектикът до Ню Йорк сутринта.
— Защо мислиш така, Боб? — запита водещият. Той бе дошъл в нюйоркското студио точно преди да блокират мостовете и тунелите и беше принуден да спи в кабинета си. Съвсем разбираемо беше, че не е особено щастлив.
— Ебола е много опасен вирус — обясни медицинският кореспондент на мрежата. Той беше лекар, който не практикуваше, но пък владееше перфектно медицинския език. Основно представяше медицинските новости, като сутрин се концентрираше върху ползата от джогинга и добрата диета. — Но той никога не е стигал до територията на Америка просто защото не може да оцелее при нас. Все пак, макар и тези хора да са се заразили с него — за момента ще оставим настрани спекулациите как е станало това, — той не може да се разпространява толкова бързо. Според мен действията на президента са малко прекалени.
— И антиконституционни — добави юридическият кореспондент. — В това няма съмнение. Президентът се е паникьосал, а това не е добре за страната и в медицинско, и в юридическо отношение.
— Благодаря ви много, момчета — каза Райън и изключи звука на телевизора.
— Трябва да поработим на тази тема — обади се Арни.
— Как?
— Човек воюва с лошата информация, като използва добра информация.
— Супер, Арни! Обаче за да докажа, че съм взел правилното решение, трябва да оставя хората да измрат.
— Трябва да предотвратим паниката, господин президент.
До този момент тя още не се беше развихрила, което само по себе си беше забележително. Новините бяха излъчени вечерта. В основната си част хората вече се бяха прибрали по домовете си, повечето имаха в хладилниците си храна, с която да изкарат по няколко дни, а новините бяха така изненадващи, че не се бе получило иначе обичайното за такива обстоятелства нашествие по супермаркетите. Днес обаче нещата явно щяха да се променят. След няколко часа хората щяха да излязат на улиците да протестират. Медиите щяха да го отразят, с което щеше да се сформира някакво обществено мнение. Арни имаше право. Трябваше да се направи нещо. Но какво?
— Как, Арни?
— Джак, вече бях почнал да си мисля, че няма да ме попиташ.
Следващата спирка беше летището. Там потвърдиха, че един частен самолет G-IV с швейцарска регистрация действително е излетял с маршрут до Париж през Либия, където щял да зареди. Ръководителят на полетите разполагаше с копие на регистрите на летището и митническата декларация на самолета. Забележително изчерпателен документ, тъй като бе послужил и за пред митническия контрол. Имаше ги имената на летателния екипаж.
— Е? — каза Чавес.
Кларк огледа заирските официални служители.
— Благодаря ви ценното съдействие. — После двамата с Динг се запътиха към колата, която щеше да ги откара до самолета.
— Е? — повтори Динг.
— Спокойно, момче. — Петте минути път минаха в тишина. Кларк гледаше през прозореца. Събираха се буреносни облаци. Ненавиждаше полети в такива условия.
— Няма начин. Ще изчакаме няколко минути. — Вторият пилот беше подполковник. — Имаме правилник.
Кларк потропа по орлите върху еполетите си и се приведе към него.
— Мен полковник. Мен голяма работа. Казва мен тръгва, летец изпълнява. Веднага!
— Вижте, господин Кларк, знаем кой сте и…
— Вижте — обади се Чавес, — аз съм само един бутафорен майор, но нашата задача е по-важна от вашите правилници. Имаме си торби за повръщане, ако се наложи.