Фурията на курсора

Балконът над залата беше препълнен с млади любопитни благородници и студенти от колегиума. Амара седеше между двама млади мъже, които, съдейки по вида им, не знаеха как да се обърнат към млада жена, вече успяла да си спечели белег на бузата и носеща меч на бедрото си.

Платформата за презентации беше с размерите на сцена на малък театър и също беше препълнена с хора. Полукръг от столове ограждаше далечния й край. Няколко възрастни мъже седяха на тях, почти всички бяха опитни военноначалници в оставка и продължаваха да работят като маестро в колегиума.

На следващите два стола седеше центурион Джиралди, може би най-награждаваният офицер в Алера, доколкото сега на униформените му панталони се виждаха двойните лентички на Ордена на лъва. Сивокосият жилест ветеран куцаше, откакто беше ранен в битка с чудовищното създание, наричано „ворд“.

Сивата му коса беше късо подстригана, на бронята му се виждаха пукнатини и вдлъбнатини — резултат от многото сражения, в които беше участвал. И той явно изпитваше неудобство да бъде пред толкова огромна аудитория.

До Джиралди седеше сенатор Гантус Арнос, Генералният консул на колегиума. Той беше нисък, висок не повече от пет фута мъж, облечен в официалната тъмносиня мантия на Сената.

Сивата му мазна коса беше събрана в опашка, а ръцете му бяха сплетени пред лицето с изражение на трезва, мрачна разсъдливост. Сигурно го е тренирал пред огледалото, помисли си Амара.

Бърнард беше облечен в обичайните си цветове — зелено и кафяво, скромната му туника рязко контрастираше с луксозната мантия на сенатор Арнос. Той стоеше на подиума в центъра на платформата и гледаше към тълпата със спокойно авторитетно самообладание.

— С една дума — каза той — аз съм сигурен, че това, което наричаме ворд, е най-голямата и смъртоносна заплаха от всички, с които Империята някога се е срещала.

Гласът му ясно се чуваше във всеки ъгъл на залата благодарение на фуриите, вградени в това място така, че всички да могат да чуват говорещия.

Усилената от фуриите акустика беше необходима. Шепотът и тихите разговори изпълваха залата с непрекъснато жужене.

— Една от кралиците на вордите нахлу в моите владения — продължи Бърнард. — В рамките на месец вордът стана сила, която унищожи две трети от хората, в това число половин центурия рицари и цялото население на пограничните холтове. Той използва тактическите решения, за които центурион Джиралди и аз ви говорихме днес, което доказва, че тези същества са нещо повече от животни. Вордът е умна, целеустремена заплаха за цялото човечество. Ако не проявяваме високо ниво на предпазливост и незабавно не премахваме инфекцията, тогава заплахата може да ескалира прекалено бързо, за да може да бъде спряна.

Бърнард си пое дъх и Амара видя как лицето на съпруга й леко се отпуска, макар и не напълно. Бърнард явно с удоволствие приключваше речта си.

— А сега ще отговоря на вашите въпроси.