Септемврийски светлини [bg]

— Хайде, хайде… — мърмореше си сам Исмаел, продължавайки да чопли ключалката.

Ирен го наблюдаваше, заглушила вътрешното гласче, което ѝ шепнеше, че незаконното нахълтване в чужд имот не е добра идея. Най-сетне механизмът на ключалката поддаде с едва доловимо изщракване. Лицето на Исмаел грейна в усмивка. Вратата се открехна с няколко сантиметра.

— Фасулска работа — каза той и бавно я отвори.

— Да побързаме — подкани го момичето. — Лазарус скоро ще се върне.

Исмаел влезе пръв. Ирен пое дълбоко дъх и го последва. В неясната светлина се провиждаше гъста завеса от прах, изпълваща помещението като облак от пара. Въздухът бе просмукан с миризмата на различни химикали. Исмаел затвори вратата и двамата с Ирен се озоваха в свят на неведоми сенки. Останките от фабриката за играчки на Лазарус Жан почиваха в мрака, потънали във вечен сън.

— Нищо не се вижда — оплака се Ирен, потискайки желанието си да побегне презглава.

— Трябва да изчакаме очите ни да привикнат с тъмнината. Това е въпрос на секунди — неуверено рече Исмаел.

Секундите се нижеха без резултат. Мракът, забулил фабриката на Лазарус, не избледня. Ирен се напрягаше да зърне нещо, което да ѝ подскаже накъде да вървят, когато забеляза един неподвижен изправен силует, стърчащ на няколко метра от нея.

Стомахът ѝ се сви от ужас.

— Исмаел, не сме сами… — промълви тя и се вкопчи в ръката му.

Той се взря в мрака и гърлото му пресъхна. От тавана висеше фигура с протегнати ръце и бавно се поклащаше като махало. Дълги коси падаха по раменете ѝ. Момчето затършува в джоба на якето си с разтреперани ръце и измъкна оттам кутия кибрит. Фигурата застина като жива статуя, готова да се нахвърли върху тях при първия проблясък светлина.

Исмаел драсна една клечка и лумналият пламък ги заслепи за миг. Ирен се вкопчи в момчето с всички сили.

Само след миг от гледката, която се разкри пред очите ѝ, мускулите ѝ омекнаха и студена вълна я обля от глава до пети. Тялото на майка ѝ, Симон, висеше от тавана с протегнати ръце и леко се полюляваше в колебливата светлина на пламъчето.

— Боже мой…

Фигурата бавно се завъртя около оста си и показа другия си профил. Кабели и зъбчати колелца проблясваха в неясната светлина. Лицето бе разделено на две половини и само едната от тях бе завършена.

— Това е машина, просто машина — рече Исмаел, опитвайки се да успокои приятелката си.

Ирен се взираше в зловещата имитация. Чертите на Симон. Цветът на очите ѝ, на косата ѝ. Всяко петънце по кожата, всяка бръчица на лицето бяха възпроизведени с безукорна точност, създавайки безизразна и всяваща страх маска.