Пазачът на фара [bg]

– Във Фелбака? Не е идвала тук от сума години.

– Така е, но според родителите на Матс в момента Ани и синът й се намират на някакъв остров, който принадлежи на семейството й.

– Призрачния остров?

Патрик кимна.

– Да, това беше, но май истинското му име е друго.

– Грошер – каза Ерика. – Но повечето хора го наричат Призрачния остров. Говори се, че мъртвите...

– ... никога не напускат острова – довърши Патрик и се усмихна. – Благодаря, чух за това суеверие.

– Откъде си толкова сигурен, че е суеверие? Веднъж останахме да спим на острова и на другия ден аз и половината клас бяхме убедени, че там наистина витаят духове. Атмосферата беше повече от призрачна, а освен това видяхме и чухме неща, достатъчни никога повече да не прекараме и една нощ там.

– Нямам много вяра на тийнейджърски фантазии.

Ерика го сръчка с лакът.

– Не бъди такъв сухар. Малка доза призраци разведрява обстановката.

– Да, може и така да се гледа на нещата. Във всеки случай трябва да говоря с Ани. Родителите на Матс смятаха, че той е възнамерявал да я посети, но не знаеха дали това е станало. Макар да е било отдавна, те са били близки, така че може би й е разказал за живота си...

Патрик звучеше, все едно мисли на глас.

– В такъв случай ще дойда с теб – каза Ерика. – Кажи, като решиш кога да ходиш, за да помолим майка ти да гледа децата. Ани не те познава – добави Ерика, преди Патрик да успее да възрази, – но с нея все пак бяхме съученички, макар и да не сме били приятелки. Може би ще е по-разговорлива, ако и аз съм там.

– Окей – каза Патрик неохотно. – Но утре трябва да отида до Гьотеборг, така че ще го оставим за петък.

– Чудно – каза Ерика и се сгуши доволна в скута на Патрик.