![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Няма ли грешка някъде? - попита той.
Кирин вдигна рамене и краищата на проскубаната ѝ кестенява коса помръднаха.
- Магистре, в подбора на думите почти сигурно има неточности, но не и в техния смисъл.
Дензър си каза, че няма от какво да се изненадва. Но риту- алното убийство с магия, което този откъс подсказваше, по низост изравняваше Дордовер с Черните криле. Просто маговете можеха да се справят малко по-майсторски.
Дензър се съсредоточи върху друг откъс към края на Предсказанието. Досега Кирин бе установила, че се отнася за още една опасност, с която трябва да се справят маговете от Дордовер. Имаше думи за някаква необикновена защита, но като че липсваше заклинание. Освен това според Кирин издигналият защитата би трябвало да умре от това или поне да бъде „необратимо променен“, но пък Магът на Единството щял да добие нова, засега неясна сила.
Дензър преравяше разпилените текстове в търсене на някакъв намек за една от думите в кодираните знания на Дордовер, за която още нямаха никакви предположения. Събраните сведения бяха обезсърчаващо недостатъчни. При това Предсказанието бе записано с елементарен код. Ако ставаше дума за създаване на заклинание, нищичко нямаше да разберат - по-сложните магически кодове на Дордовер си оставаха като заключена врата за Ксетеск.
Дензър въздъхна и Кирин го погледна, притиснала с пръст разгърнат свитък, зъбите ѝ хапеха долната устна.
- Какво има, магистре?
- Извинявай, но нищо не успявам да проумея.
- За жалост аз май успявам - промълви тя.
- Защо пък „за жалост“?
- Защото ти си бащата на детето; Ей сега ще запиша откъса, който преведох.
- Първо ми го обясни.
- Ами добре... - Кирин си пое дъх. - Не мисля, че е защита, отначало като че сбъркахме в тълкуването. Отнася се за измъкването на Мага на Единството невредим от Нощта.
- Как? - нетърпеливо попита Дензър.
Ето че се появяваше шанс наистина да помогне с нещо на дъщеря си.
- Бащата отваря ума си за бурята, обгръща детето със силата на своето съзнание и така му посочва светлината, необходима на мага, за да бъде завършено Пробуждането.
Дензър се смръзна.
- Тоест аз ще ум...
- Или поне ще бъдеш променен необратимо.
На другата сутрин Кръгът на Седемте, оглавяван от Дистран, изслуша думите му в пълно мълчание. Приеха го с нежелание в зала дълбоко под кулата, обитавана от Господаря на Хълма, но после седяха вцепенени, докато описваше събитията в Дордовер, четеше писмото на Ериан и обобщаваше какво бе успял да открие заедно с Кирин. Не бяха очаквали да се изправят срещу заплаха от друга Школа.
- Колко време мина, откакто е изчезнала? - попита Ранил, застаряващ магистър, плешив и прегърбен, но с непокътнати способности в магията.
- Повече от два месеца.
Някой рязко вдиша през зъби.
- Но ти още се надяваш да я намериш - промърмори Дистран.
Тегобите на високото му положение го бяха състарили, под очите му провисваха торбички и косата му се бе прошарила.
- Да - уверено отвърна Дензър. - Едва ли можем да се съмняваме при кого е отишла.
Дистран се подсмихна.
- О, да, но така навлизаме в царството на легендите и сляпата вяра. Никаква представа нямаме къде биха могли да живеят тези твои привърженици на единната магия... ако се окаже, че все пак съществуват.
- Би трябвало да четеш повече - сдържано го укори Дензър. - Според Илкар има предостатъчно доказателства, че те са се заселили на Калеюс или близо до континента. Наученото в Дордовер донякъде потвърждава догадките му.
- И какво искаш от нас?
Дистран се вгледа в него над долепените си длани - пресилена поза на напрегнат размисъл. Дензър трудно сдържа смеха си. Този Господар на Хълма не беше нищо повече от нелепа марионетка и само пораждаше търкания и съмнения през петте години, откакто се издигна неочаквано. Несъмнено Ранил се грижеше за оцеляването му. Дензър се питаше колко ли време ще мине, докато на стария маг му омръзне само да дърпа конците зад кулисите.
- Искам Ксетеск да възпре Дордовер. Техните намерения са ясни и не бива да им позволим да хванат Лиана... или да постъпят още по-зле с нея.
Погледът на Дистран застина във фанатично настървение.
- О, ще ги възпрем, и още как! Няма да им позволим да бърникат в основни природни сили. Виждам, че и ти разбираш каква трябва да бъде твоята роля. Особено щастливо съвпадение е фактът, че позабавихме плана за доброволното освобождаване, закой- то толкова настоява твоят приятел Незнайния воин, нали?