Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Може би, но на мен ми дължи много повече, отколкото на теб. Мисля, че на теб ти дължи само около два долара.

Гласът й стана дълбок и дрезгав.

— Мога да нанеса много щети за два долара. Прати ми това момче и ще го докажа.

Понякога ме плашеше. Приключих разговора, обещавайки да измия вкуса на повръщано от устата си възможно най-скоро. Но умът ми се върна към належащия проблем. Или по-конкретно към проблемите. В множествено число. Бяха се върнали. Демоните в цялата им прелест. И имаха план. Понякога и аз правех планове, но те рядко включваха световно господство. Хотдог на грил, може би. Текила.

След като потърсих място, паркирах зад ателието за татуировки пред знак, на който пишеше „Не паркирай“. След като не беше уточнено кого имат предвид, реших, че не беше възможно да се отнася за мен. Забързах през дъжда. Въпреки това отново подгизнах. Възнамерявах да се оплача на Пари и Тре, но и двамата бяха заети да карат клиентите си да скимтят от агония, затова ги оставих и се понесох към импровизираната спалня за гости. Харпър, която изглежда се бе заинтересувала от стената на Пари, подскочи още щом влязох.

— Откри ли нещо?

— Не много. Ти как си? — попитах, сядайки на дивана и правейки й знак да седне до мен.

Тя го направи с нежелание.

— Добре съм.

— Днес говорих с мащехата ти. Защо не ми каза, че това продължава от детството ти?

Тя отново се изправи и се обърна с гръб към мен, засрамена.

— Не мислех, че би ми повярвала. Никой никога не ми вярва, особено когато им кажа цялата история.

— Виж какво ще ти кажа — казах, знаейки точно как се чувстваше. — Обеща да ми имаш доверие, а аз ще обещая да ти вярвам, става ли?

— Добре.

Най-накрая я убедих да седне, но тя се скри зад дългата си тъмна коса.

— Може ли да ми разкажеш какво се случи? Как започна всичко това?

— Не знам. Не помня.

— Мащехата ти каза, че е започнало веднага след като се е омъжила за баща ти.

Харпър завъртя очи и се обърна с лице към мен.

— Винаги го казва, защото всичко е заради нея. Заради брака им. Не е възможно да има общо с мен, с факта, че съм била травматизирана почти през целия си живот. — Тя вдигна ръце раздразнено, а аз харесах тази нейна страна. Боецът. Храбрата и способна жена, която знаех, че бе, ако не беше лудият й преследвач.

Оставих одобрителна усмивка да се разпростре по лицето ми.

— По-добре.

— Какво? — Красивите й вежди се смръщиха.

— Забрави. Защо не ми разкажеш своята версия за случилото се?

Тя си пое дълбоко дъх, облегна се назад и каза: