Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Докато младият Алек ме водеше към срещуположния край на стаята, усещах любопитните погледи в гърба си, но повечето присъстващи учтиво се съсредоточаваха върху храната си. Вечерята никак не изглеждаше церемониална - хората се хранеха както им падне, взимаха си от подносите или ставаха и се разхождаха с дървените си чинии до шиша, на който две момчета въртяха овца над огромно огнище. Около четирийсетина души се хранеха, а десетима сервираха. Навсякъде се носеха разговори, най-вече на келтски.
Колъм вече седеше на маса на най-видното място, скрил сакатите си крака под набраздената дъбова повърхност. Кимна ми галантно и махна да седна вляво от него, до закръглена и хубавка червенокоска, която ми представи като съпругата си Летиша.
- А това е синът ми Хамиш. - Колъм сложи длан на рамото на чаровно рижо момче на не повече от седем или осем години, което отдели поглед от вечерята си само колкото да ми кимне набързо.
Разгледах момчето с интерес. Приличаше на всички останали Макензи, с високи, плоски скули и хлътнали очи. Ако не беше червенокос, щеше да е умалено копие на чичо си Дугал, който седеше до него. Двете млади девойчета до Дугал, които се засмяха в шепи и се побутнаха една друга, когато той ми ги представи, бяха дъщерите му Маргарет и Елинор.
Дугал ми се усмихна бързо, но топло, преди да грабне подноса изпод лъжицата на една от дъщерите си. Избута го към мен.
- Нямаш ли обноски, дете? - скара се той на Елинор. - Първо гостите!
Колебливо взех голямата рогова лъжица пред себе си. Не знаех каква храна ще има на вечерята и с облекчение установих, че на подноса са подредени добре познатите ми пушени херинги.
Никога не бях опитвала да ям херинга с лъжица, но не видях нищо, подобно на вилица, а и смътно съобразих, че тризъбата вилица още не е измислена.
По поведението на останалите ми стана ясно, че когато лъжицата не върши работа,
използваха камите си - вечно подръка, - за да режат месото и да премахват костите. Аз нямах кама и реших просто да дъвча внимателно - приведох се напред, за да загреба една риба, ала срещнах обвинителните сини очи на Хамиш.
- Още не си казала молитва - строго рече той, намръщен. Явно ме смяташе за неверница без капчица съвест, ако не и за олицетворение на покварата.
- Ами, може би ще си така добър да я кажеш вместо мен? - осмелих се да предложа.
Очите като цветчета на метличина се ококориха от изненада, но след миг размисъл той
кимна и сплете пръсти делово. Хвърли свиреп поглед на останалите, за да е сигурен, че всички показват подходящото почтително отношение. После сведе глава и напевно занарежда:
Имат някои месо, ала не могат да ядат,
а някои го нямат,ала искат,
ние имаме месо и можем да ядем
и тъй, благодарим ти, Боже. Амин.
Вдигнах поглед от набожно сплетените си пръсти и улових погледа на Колъм - усмихнах му се и леко наклоних глава към момчето му. Той сподави собствената си усмивка и кимна бавно и сериозно на сина си.
- Добре казано, моето момче. Ще раздадеш ли хляба?
Разговорите на масата се ограничаваха до спорадични молби за още храна - всички се отнасяха с подобаваща сериозност към вечерята. Установих, че апетитът ми е доста слаб, отчасти заради шока от всичко край мен и отчасти заради това, че в края на краищата просто не харесвах херинга. Овчето обаче беше много вкусно, както и хлябът - топъл, с коричка - и големи буци прясно неосолено масло.
- Надявам се, че господин Мактавиш е по-добре - рекох, докато си поемах дъх между хапките. - Не го виждам.
- Мактавиш ли? - Изписаните вежди на Летиша се извиха над сините очи. По-скоро усетих, отколкото видях как до мен Дугал вдига глава.
- Младият Джейми - рече кратко, преди да се върне към кокала в ръцете си.
- Джейми ли? Че какво му е станало на момчето? - Кръглото й лице се сви от притеснение.
- Драскотина, скъпа - успокои я Колъм, след което погледна към брат си. - Къде е той наистина, Дугал?
Може би си въобразявах, но тъмните му очи сякаш бяха изпълнени с подозрение.
Брат му вдигна рамене, без да откъсва поглед от чинията.
- Пратих го в обора, да помогне на младия Алек с конете. Най-подходящото място за него, предвид всичко. - Отвърна на погледа на брат си. - Или си имал нещо друго наум?
Колъм се замисли.
- Обора? Да, ами... Вярваш ли му достатъчно?
Дугал обърса разсеяно уста с длан и посегна към хляба.
- Кажи си, ако не си съгласен с решението ми.
Колъм поприсви устни, но каза само: