Теракотеното куче [bg]

— Комисарю, неприятно ли ще ви е, ако поговорим тук на площадката? Последният етаж, който е точно над този, е необитаем. Няма опасност някой да ни обезпокои.

— Вас кой ви обслужва от Катания?

— „Пан“ и „Бранкато“.

— Има ли предварително определено време за доставката на стоките?

— Всяка седмица „Пан“ и всеки месец „Бранкато“. Договорили сме го с другите супермаркети, които използват същите тези търговци на едро.

— Много добре. Значи, доколкото разбрах, фирма „Бранкато“ товари един камион със стока и го изпраща да обикаля супермаркетите. И така, в тази обиколка вие на кое място се намирате? Ще ви обясня по-добре…

— Разбрах ви, комисарю. Камионът тръгва от Катания, минава през област Калтанисета, след това през Трапани и после Монтелуза. Ние във Вигата сме последните, през които минава камионът, за да се върне празен в Катания.

— Един последен въпрос. Стоката, която крадците отмъкнаха, а след това я оставиха да бъде намерена…

— Вие сте много умен, комисарю.

— Вие също, щом успявате да ми отговорите още преди да съм ви задал въпросите си.

— Факт е, че точно заради този обир не мога да мигна нощем. И така, стоката от „Бранкато“ ни я докараха предварително. Очаквахме я рано сутринта на следващия ден, вместо това дойде предишната вечер, когато се готвехме да затваряме. Шофьорът каза, че заварил затворен заради траур един супермаркет в Трапани, и затова избързал и дошъл по-рано. Тогава господин Инграсия, за да освободи камиона, каза да се разтовари, провери по списък кашоните и ги преброи. Но не ги отвори, каза, че е много късно, не искаше да плаща извънреден труд, и останалото да се довърши на другия ден. След няколко часа стана обирът. Затова се чудя и се мая: кой ли е съобщил на крадците, че стоката е дошла предварително?