Окото на времето [bg]

Той се обърна и нарисува върху Централна Африка голяма тебеширена звезда.

— Това, изглежда, е най-старият от всички фрагменти. Личи си по ширината на Разломната долина… И вижте тук — Сахара не се простира толкова на юг, колкото по наше време, освен това има езера и зелени петна. — Заредиха се още изображения. — Изглежда, по-голямата част от Азия е от последните няколко хиляди години. Из степите се виждат разпръснати човешки поселения, но все от отминали епохи — само дим от лагерни огньове и никакви електрически светлини. Най-голямата концентрация на хора е тук. — Той чукна с тебешира върху един район северно от Китай, в Източна Азия. — Но не знаем кои са те.

Кейси продължи със странния урок по география пред смълчаната и объркана публика. Австралия имаше екзотичен изглед. Централната й част бе изгоряла червеникава пустош, също както във времето на Бисиса, а по крайбрежието и по долините на реките имаше гъста зеленина. Ала няколко снимки, направени с максимално увеличение, показваха странни обитатели на този откъснат континент — нещо подобно на хипопотам насред обрасла с храсти река, както и стадо непознати високи животни, които, изглежда, бягаха, подгонени от невидим хищник. „Дали пък не е някакво гигантско кенгуру?“, помисли си Бисиса. Австралия очевидно се бе върнала към девствения си период преди появата на хората. От своя страна, Южна Америка бе окъпана в зеленина — дъждовната гора, която във времето на Бисиса почти бе изчезнала, сега се простираше от единия бряг до другия.

В Северна Америка огромен леден къс захлупваше северната и източната част — от полюса до Големите езера.

— Ледът в този регион — обясни Кейси — произхожда от различни периоди. Ако се вгледате, ще видите цепнатините между отделните фрагменти. — Той им показа увеличени снимки на полярната шапка, която наподобяваше накъсан и смачкан лист хартия. Виждаха се глетчери, надвиснали над отвесни ръбове, езера от разтопени снегове и мътни реки — всичко това се спускаше неумолимо на юг. Нямаше и следа от човешка дейност, но Бисиса си спомни, че хората бяха заселили американския континент доста по-късно.

— А какво ще кажеш за Аляска? — попита Абдикадир. — Очертанията й ми се струват малко странни.

— Защото се простира през Берингово море. Нали знаете, че някога Азия и Америка са били свързани със суша. По такъв начин хората за първи път са попаднали в Северна Америка. Но сега провлакът е прекъснат — морето си е пробило отново път.