Окото на времето [bg]

15

Нов свят

Малко след зазоряване Бисиса и Абдикадир се отправиха към лобното място на вертолета. Дъждът, започнал по някое време предната вечер, продължаваше да плющи — разравяше миниатюрни кратери в песъчливата почва. Абдикадир отметна качулката си, вдигна лице нагоре и си облиза устните.

— Солен е — рече той. — Някъде има голяма буря.

До една от стените на разбития вертолет бе построен платнен навес. Под платнището се бяха сгушили Кейси и неколцина англичани, които също бяха вир-вода. Единствено Сесил де Морган, който както обикновено бе издокаран в тъмнозеления си костюм, изглеждаше относително сух. Бисиса така и не се научи да го харесва, макар че понякога се възхищаваше на авантюристичната му натура.

Капитан Гроув бе поискал от Кейси да му докладва какво са открили до момента. Американецът бе надраскал върху стената на вертолета схематично изображение на света, а отпред, на един плетен стол, бе поставил екранчето на сваления от командното табло компютър.

— И така — поде той с делови тон на преподавател в колеж, — първо, голямата картина. — Десетината офицери и войници, които се бяха скупчили под платнището, не сваляха погледи от менящото се изображение на екранчето. Очертанията на континентите бяха сравнително познати. Но земята между тях беше истински пъзел от разноцветни парчета — от тъмнозелени, през кафяви и черни, до снежнобели, съответстващи на причудливата подредба на различните фрагменти от време, които се бяха появили върху повърхността на планетата. Съвсем малко хора бяха успели да преживеят Хроносрива. Нощната страна на Земята тънеше в почти пълен мрак и само тук-там мъждукаха слаби светлинни. Атмосферата пък не можеше да намери покой. Огромни въздушни маси се носеха над океаните, завихряха се около полюсите или се спускаха към вътрешността на континентите.

Кейси чукна с пръст по картата.

— Ние смятаме, че това тук са земни маси, които са били заменени, на фрагменти или отрязъци, от също такива земни маси, само че в друг период от времето. Доколкото можем да определим от тези изображения — „Союз“ за нещастие не е бил оборудван с апаратура за по-детайлно наблюдение, — почти няма промяна в разположението и формата на континентите. Въпреки това не е изключено в най-скоро време да станем свидетели на бурна вулканична активност от недрата на планетата.

Ръди вдигна ръка.

— Защо смяташ, че земните маси биха могли да се преместят?

— Уф, как да ти обясня. — Кейси поклати глава. — За теб германският учен Алфред Вегенер е още петгодишно момче. Тектонични плочи. Плъзгащи се континенти. Това е дълга история. Просто ми повярвай.

— А какъв период обхващат, Кейси? — попита Бисиса.

— Не повече от два милиона години.

Ръди се засмя.

— Само два милиона години — и това ако не звучи обнадеждаващо!

— Отрязъците — продължи невъзмутимо Кейси — включват както атмосферата над тях, така и подлежащите земни пластове на дълбочина, която за момента не можем да определим. Не е изключено да достигат до самия център.