Грънчарското колело на рая [bg]

— Това не съм аз. Той говори така на подсъзнанието ми, нали разбираш. За него то е нещо като куче или маймуна. Не е рационално, но е дресирано да изпълнява номера.

Колкото и страшни да бяха нещата, които казваше, в гласа му нямаше дори сянка от огорчение. Наистина ли има хора неспособни на негодуване и омраза, питаше се тя. Хора, които никога не галят Вселената срещу косъма; които разпознават злото, противопоставят му се, но остават абсолютно незасегнати от него?

Разбира се, че има. Безброй са, живи и покойници. Онези, които са се върнали, водени от чисто състрадание, към творческото начало, онези, дето без да знаят следват път, който не може да се следва: жената на изполичаря от Алабама, ламата от Тибет и ентомолога в Перу, фабричният работник в Одеса и зарзаватчията в Лондон, козарят в Нигерия и старият, много стар човек, който подостря клечка край сухо корито на река някъде в Австралия, и всички останали. Няма сред нас човек, който да не ги е познавал. Има ги достатъчно, достатъчно, за да ни дават сили. Може би.

— Виж какво. Кажи ми, трябва да го зная — след като отиде при Хейбър ли започна да имаш…

— Резултатни сънища, ли? Не, преди това. Затова отидох. Страхувах се от сънищата, затова си набавях незаконно успокоителни, за да ги потисна. Не знаех какво да правя.

— Тогава защо, вместо да се опитваш да стоиш буден, не взе нещо през последните две нощи?

— В петък през нощта изпих всичко, което имах. Тук не мога да изпълня рецептата. Но трябваше да се измъкна. Исках да се измъкна далеч от д-р Хейбър. Всичко е по-сложно, отколкото той е готов да приеме. Смята, че може да оправи света и се опитва да ме използува, за да го оправи, но не иска да го признае; лъже, защото не е честен, не се интересува какво е вярно, как всъщност стоят нещата, не приема друго освен собственото си мнение и своите представи как би трябвало да стоят нещата.

— Е, като адвокат не мога да направя нищо за тебе — продума Хедър, която не успя да проследи думите му много добре; тя отпи от кафето с коняк, което беше в състояние да вдигне и мъртвец от гроба. — Не забелязах в хипнотичните му внушения да има нещо подозрително, каза ти само да не се тревожиш за пренаселеността и т.н. А ако реши да скрие факта, че използува сънищата ти за определени цели, може с помощта на хипноза да направи така, че да нямаш резултатен сън пред свидетели. Чудя се защо ме остави да присъствам на такъв сън? Сигурен ли си, че самият вярва в тях? Не го разбирам. Във всеки случай един адвокат трудно би могъл да се намеси в отношенията между психиатър и пациента му, особено ако докторът е голяма клечка, а пациентът е откачалка, която смята, че сънищата му се сбъдват — не, не бих се явила с такова нещо в съда! Слушай обаче. Няма ли начин да направиш така, че да не сънуваш при него? Да речем транквиланти?

— Докато съм на ДТ нямам фармакарта. Трябва да ми ги предписва. Във всеки случай Усилвателя ще ме накара да сънувам.

— Това е намеса в личното пространство, но от това дело не може да стане… Слушай. Ами ако сънуваш сън, в който да промениш него?