Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
Човек като нея, който вярва, че във всичко има система, че има цяло, от което човек е част, а след като е част е цяло; такъв човек няма никога и никакво желание да играе ролята на Бог. Само онези, които отричат, че са такава част, копнеят да я играят.
Но бе се озовала в тази роля и вече не можеше да се откаже от нея.
— В този сън ще сънуваш, че д-р Хейбър е добронамерен, че не се опитва да ти причини вреда и ще бъде честен с теб. — Не знаеше какво и как да каже, сигурна, че каквото и да произнесе, може да сбърка. — И ще сънуваш, че извънземните не са вече горе на Луната — добави бързо тя, можеше поне този товар да си свали от раменете, нали. — И на сутринта ще се събудиш съвсем отпочинал, всичко ще бъде наред. Сега заспивай!
Мамка му, забрави да му каже първо да легне.
Той се свлече като полупразна възглавница, кротко, напред и встрани, и се превърна в голяма, топла, инертна купчина на пода.
Едва ли тежеше и седемдесет килограма, но тъй като никак не й помагаше, все едно, че вдигаше на походното легло мъртъв слон. Трябваше да се оправи първо с краката, а сетне да вдигне с мъка раменете, за да не преобърне леглото. Разбира се, в последна сметка той се озова върху спалния чувал. Измъкна го изпод него, като едва не преобърна отново леглото и го покри. През цялото време той спеше, спеше дълбоко. Изправи се задъхана, потна и разстроена. За разлика от него.
Седна при масата и възстанови дишането си. След известно време започна да се чуди какво да прави. Първо почисти масата от остатъците от вечерята, стопли вода, изми алуминиевите чинии, вилиците, ножа и чашите. Разпали огъня в печката. На един рафт откри няколко книги с мека подвързия, които той вероятно бе намерил в Линкълн Сити, за да залъже дългото си бдение. Не бяха кримки, по дяволите; имаше нужда от хубава кримка. Едната беше руска. Космическият пакт имаше и добра страна — правителството на Съединените щати престана да се прави, водено от старанието да запази американския начин на живот, че между Йерусалим и Филипините не съществува нищо и през последните няколко години човек отново можеше да си купи японски книжни чадъри-играчки, индийски тамян, руски книги и други неща. Според президента Мердъл, при новия начин на живот принципът бил: всички хора са братя.
Тази книга, от някакъв човек с име завършващо на „евски“, описваше живота в малко кавказко градче през годините на Епидемията и не беше особено весело четиво, но съответстваше на душевното й състояние; чете я от десет до два и половина. През цялото време Ор лежеше дълбоко заспал, почти без да мърда, дишайки леко и тихо. Вдигаше поглед от кавказкото село и виждаше лицето му, позлатено и сенчесто на мъждивата светлина на лампата, спокойно. Ако сънуваше, сънищата му бяха спокойни и бегли. След като всички в кавказкото село измряха с изключение на селския идиот (чиято абсолютна пасивност по отношение на неизбежното все й напомняше за човека, в чиято компания беше), тя се опита да пие стоплено кафе, но то имаше вкус на луга. Отиде до вратата и застана наполовина вътре, наполовина вън, заслушана в потока, който викаше и скандираше: вечна възхвала! вечна възхвала! Виждаше й се невероятно, че в продължение на стотици години преди да се е родила, е издавал този страхотен шум и щеше да го издава докато планините не се помръднат. А най-странно от всичко й се виждаше, че сега, много късно през нощта, сред абсолютната тишина на гората, в рева му се долавяше далечна нотка, сякаш идваща от някъде нагоре по течението, която наподобяваше пеещи детски гласчета… много сладка, много странна.
Започна да трепери, затвори вратата пред гласовете на неродените деца, които пееха във водата, и се обърна към топлата стаичка и спящия мъж. Взе книга за любители дърводелци, която очевидно беше купил, за да има какво да прави из вилата, но нея веднага я приспа. Е, защо пък не? Защо да стои будна? Но къде би могла да спи…
Трябваше да остави Джордж на пода. Нямаше да забележи. Не беше честно той да разполага и с походното легло, и със спалния чувал.
Взе спалния чувал, а него зави с шлифера му и нейния дъждобран. Той дори не помръдна. Погледна го с обич, сетне влезе в чувала долу на пода. Божичко, колко студено беше на пода, а и кораво. Не беше духнала лампата. А дали човек не гаси по друг начин лампите с фитил? Трябва да направиш едното и да не правиш другото. Спомняше си го от комуната. Но не помнеше кое. Олеле, мамка му, тук долу беше студено.