Грънчарското колело на рая [bg]

— Ти също. Изглеждаше дръглив. Но и всички останали изглеждаха така, затова не ми направи впечатление. Сега ми се виждаш доста солиден, стига да се наспиш.

Той нищо не каза.

— Като си помисля и всички останали изглеждат много по-добре. Слушай. Ако не зависи от теб какво правиш, а онова, което правиш, кара нещата да стават малко по-добри, не бива да изпитваш някаква вина. Може би сънищата ти са само нова форма на еволюцията, нещо такова. Някаква пряка връзка. Естествен подбор и т.н. С първостепенно предимство.

— О, дори по-лошо — съгласи се той със същия лек, безразсъден тон и седна на леглото. — Ти… — Запъна се няколко пъти. — Помниш ли нещо за април преди четири години — през 98-а?

— Април ли? Не, нищо особено.

— Тогава свърши светът — рече Ор. Спазъм на мускулите разкриви лицето му и той с усилие пое въздух и добави: — Никой друг не го помни.

— Какво искаш да кажеш? — поиска да знае тя, изпълнена с неясен страх. Април, април 1998 г., мислеше си тя, помня ли нещо за април 98-а? Според нея не помнеше, а знаеше, че трябва да помни и се изпълни със страх — от него? С него? За него?

— Не е еволюцията. Само инстинктът за самосъхранение. Не мога… Добре, беше много по-лошо. По-лошо, отколкото помниш. Беше същият свят, като първия, населен от седем милиарда, само че… още по-зле. Никой, извън някои европейски страни, не въведе достатъчно рано, още през седемдесетте години, купонната система, контрол върху замърсяването и раждаемостта, така че, когато накрая се опитахме да контролираме разпределението на храните, беше твърде късно, нямаше достатъчно, а мафията ръководеше черния пазар, всеки трябваше да купува на черно, за да има какво да яде, а мнозина нямаха нищо. През 1984 г. написаха нова конституция, както ти помниш, но нещата бяха толкова зле, че тя беше много по-лоша, нямаше и претенции за демокрация. Станахме един вид полицейска държава, но не се получи и се срина веднага. Бях петнайсетгодишен, когато затвориха училищата. Нямаше Епидемия, но имаше епидемии една след друга — дизентерия и хепатит, а сетне бубонна чума. Преди всичко хората гладуваха. А сетне, през 1993 г., започна войната в Близкия изток, но беше различна. Израел се сражаваше срещу арабите и Египет. Всички големи страни се намесиха. Една африканска държава застана на страната на арабите и използува ядрени бомби срещу два града в Израел, а при това положение ние помогнахме да отговорят на удара, и… — Помълча известно време, сетне продължи, очевидно без да съзнава, че има някаква пролука в разказа му: — опитвах се да се измъкна от града. Исках да отида във Форест Парк. Бях болен, не можех повече да ходя и седнах на стъпалата на някаква къща на западните възвишения, всички къщи бяха изгорели, но входните стълбища бяха от бетон и си спомням, че в една пукнатина между стъпалата имаше разцъфнали глухарчета. Седях там и не можех да стана и знаех, че не мога. Все си мислех, че съм на крака и продължавам да вървя, измъквам се от града, но беше просто делириум, идвах на себе си, виждах отново глухарчетата и знаех, че умирам. И че всичко останало умира. А сетне сънувах… сънувах следния сън… — гласът му предрезгавя, после съвсем се задави.