![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
След известно време, ругаейки под нос, почука отново.
Потокът крещеше високо, гората оставаше съвършено тиха.
Ор отвори вратата. Косата му висеше на кичури и сплетени възли, очите му бяха кървясали, устните му — сухи. Вторачи се в нея, премигвайки. Изглеждаше деградирал и свършен. Изпадна в ужас от него.
— Болен ли сте? — попита го остро тя.
— Не, аз… влезте…
Трябваше да влезе. Вътре имаше дилаф за чугунена печка — би могла да се отбранява с него. Разбира се, и той би могъл да я нападне с него, ако пръв го докопа.
О, за Бога, та тя беше почти колкото него на ръст и в далеч по-добра форма. Пъзла, пъзла.
— Друсан ли сте?
— Не, аз…
— Вие какво? Какво ви е?
— Не мога да спя.
Във виличката миришеше чудесно на пушек от дърва и сурова дървесина. Обзавеждането й се състоеше от печката, която отгоре имаше две плочи за готвене, сандък, пълен с клони от елша, шкаф, маса, стол, армейско походно легло.
— Седнете — рече Хедър. — Изглеждате ужасно. Имате ли нужда от глътка алкохол или от лекар? В колата имам коняк. Най-добре елате с мен и ще намерим лекар в Линкълн Сити.
— Нищо ми няма. Само ломот-ломот ми се доспива.
— Казахте, че не можете да спите.
Той я изгледа с червените си, помътнели очи:
— Не мога да си го позволя. Страхувам се.
— Исусе Христе. Откога е това?
— Ломот ломот неделя.
— Не сте спали от неделя?
— Събота? — в тона му се съдържаше въпрос.
— Взимали ли сте нещо? Възбуждащи хапчета?
Той поклати глава и рече съвсем ясно:
— От време на време заспивах — сетне, за миг, заспа като деветдесетгодишен старец. Но още докато го гледаше втрещена, отново се събуди и запита съвсем логично: — Мен ли дойдохте да търсите?
— Какво друго? Да сека коледни дръвчета ли, за Бога? Вие ми вързахте тенекия вчера за обяд.
— О! — възкликна Ор и се вторачи, очевидно опитвайки се да я види и добави: — Извинявайте, не бях на себе си.
Казвайки това, той внезапно стана истинския Ор, въпреки разрошената си коса и очи на безумец — човек, чието лично достойнство му е така дълбоко присъщо, че не личи отвън.
— Няма нищо. Не ми пука! Но вие се отклонявате от лечението, нали?
Той кимна и попита.
— Ще пиете ли кафе?
Беше нещо повече от достойнство. Целокупност? Цялост? Като парче необработено дърво?
Необхватната, неограничена и неоспорима цялост на същество, което не е зависимо, не се преструва, не е шлифовано — същество, което, бидейки самото себе си, е всичко.
За миг го видя такъв и в това прозрение й направи най-силно впечатление неговата сила. Той беше най-силната личност, която бе срещала, защото нищо не можеше да го измести от центъра. Затова й харесваше. Силата я привличаше, притегляше я както светлината молеца. Като дете се бе радвала на много обич, но наоколо й нямаше сила, никой на когото да се облегне — другите се облягаха на нея. Трийсет години копня да срещне човек, който да не се обляга на нея, който никога не би се облегнал, който не би могъл да се облегне…
И ето го — нисък, с кървясали очи, психясал и укриващ се — ето я нейната опора.
Животът е невероятна каша, мислеше си Хедър. Никога не можеш да предположиш какво следва. Тя съблече горната си дреха, докато Ор измъкна от полицата чаша и кондензирано мляко от шкафа. Донесе й страшно силно кафе — 97% с и 3% без кофеин.
— А за вас?
— Прекалено много изпих. Получавам киселини.
Стана й съвсем симпатичен.
— Ами коняк?
Видът му издаде копнеж.