Един ден от залеза на света [bg]

— Не мога да се съглася да ми дадеш петстотин долара.

— Обзалагаме ли се? Ти познаваш Замлок. Аз не. Познаваш и себе си, а пък аз не те познавам. Ти не ме познаваш, но аз се познавам. Обаче ти казвам, че десет минути след като седнем утре, ако му предложа чека, той ще го приеме. Обзалагаме ли се?

— Не, Йеп. Аз не съм комарджия.

— И Замлок не е. Отказах се от хазарта доста отдавна, но от време на време все пак предприемам някое рисковано начинание. Ще се видим в десет. Ще му върна чека в десет часа и десет минути.

— Йеп, може ли да кажа нещо, моля? Тази сделка може да стане една от най-големите и най-добрите в историята на американския театър.

— Ако искаш да кажеш, че може да бъде доста добра сделка за един писател, вместо за един човек, който вече е червив с пари, съгласен съм, може да бъде, освен за един — човека с парите. Той иска да му е опечена работата, даже преди да има пиеса. До утре в десет.

— Нека да му кажа, че аз съм болен — рече агентът. — Действително е така. Язвата ме мъчи жестоко. Да не се занимаваме с тези неща три-четири дни.

— Ще бъда там в десет.

— Мисля, че правиш грешка. Преспи, преди да вземеш решение. Да ти се обадя утре в девет часа. Какво лошо има да се изчака три-четири дни?

— Ако ще му връщам чека, трябва да го имам, за да му го върна, ето какво лошо има. След три-четири дни няма да го имам и затова от мен ще се очаква да се срещам и да разговарям отново и отново и да преглеждам варианти на договори, от които нищо няма да излезе — просто нямам толкова много време.

— Прибързването само ще затрудни много повече приемането на твоите условия.

— Аз нямам намерение да наложа условията си. Знаеш това. И той го знае. И аз го знам. И не възнамерявам да приема никакви други условия. Ти не си убеден, че така ще стане. Той също не е убеден. По тази причина не съм пипал чека — и двамата ще разберете това, определено.

— Моля те преспи, преди да вземеш решение. Не решавай сега.

Операторът се намеси в разговора да каже, че друг човек чака на линия.

— До утре в десет.

Той затвори и когато пак вдигна слушалката, чу как Лора и Ван се смеят тихичко.

— Ние съчиняваме песни — рече Лора. — Искаш ли да чуеш една, току-що измислена от Ван?

— Разбира се, но кога ще си легнете все пак?

— О, има предостатъчно време за сън. Но с кого говори толкова дълго в този ранен час?

— Един агент, който се побърква, ако наблизо има човек с пари. Нека да чуя песента.

Ван се обади.

— Ето, татко.

Той изпя тихо, сдържайки смеха си, една песен за човек, който повръща от щастие.

— Много добре. А сега и двамата обратно в леглата.

— Лека нощ, татко.

Затвори и запали нова цигара.