Един ден от залеза на света [bg]

Това размишление му отне толкова време, колкото бе нужно за запалването на цигара.

Извади от чекмеджето на писалището лист хартия за писма с щемпел на хотела и на него написа: „Автомобил и велосипед, кола и колела“.

Намери телефонните съобщения, които беше занесъл в стаята си, но не бе прегледал. 20:05 — Дъщеря ви се обади. 21:25 — Лари Лангли. 22.00 — Лангли, обадете му се вкъщи, когато и да се приберете.

Той даде на оператора домашния телефон на Лангли, преброи седем-осем позвънявания, разбра, че човекът спи, но реши да не затваря. Накрая някой отсреща вдигна слушалката. Чу се мъжки глас:

— Домът на господин Лангли.

— Господин Лангли е поискал да му се обадя, когато и да се прибера. Току-що се прибрах.

— Господин Мускат?

— Да.

— Той спи, но знам, че иска да говори с вас, затова ще го събудя.

Лангли се обади много скоро:

— Радвам се, че ме събуди. И без това не спя никак добре. Замлок ми се обади в девет часа тази вечер. Говорихме близо един час. Каза, че целия следобед и вечерта е работил със своя адвокат по договора. Прочете ми ключовите моменти в него и се наложи да му кажа, че според мен няма да ги приемеш. Щеше му се да знае какво точно искаш ти. Аз не му казах. Не можеш просто така да избърбориш условия като тези. Трябва да ги оставиш да се разположат сред другите условия, които са по-привлекателни — като например да напишеш пиеса специално за него — човек, който никога не е продуцирал пиеса, или пък условието пиесата да бъде страхотна, такава пиеса, която ще го нареди между най-добрите продуценти. Но ти знаеш, че Замлок не е глупав, и много настоява да знае какво искаш и аз накрая му казах. Той дълго мълча, после рече: „Не вярвам някой някога да е приел такива условия, поставени от писател.“ Аз не му възразих. Той пак се умълча задълго. После рече: „Казвали са ми, че той е комарджия. Ще накарам адвоката си да състави договор с неговите условия. Когато се срещнем утре, ще теглим жребий. Ако аз спечеля, той ще приеме моите условия, ако той спечели, аз ще приема неговите.“ Ето защо се радвам, че ме събуди. При все че не съм твой агент — ако двамата със Замлок сключите сделка, аз ще си получа десетте процента от него — трябва да ти кажа, че съм против тегленето на жребий. Просто не поставяй на карта такава сделка. Той нищо няма да изгуби. Дори и да спечелиш и той да се съгласи да приеме твоите условия, може винаги да реши, че не харесва пиесата, която ще напишеш — и така всичко, от което ще се е лишил, са хилядата долара, които ти е изпратил. Мисля, че трябва да отложим евентуалната втора среща с него. Мога да му кажа, че си болен.