![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Момичетата засияха и се втурнаха в къщата. Тяхната прабаба винаги им даваше най-хубавите и специални подаръци: албуми със снимки и разкази за това какво бяха правили заедно последния път, когато момичетата бяха дошли на плажа; юргани, съшити от квадратни парчета, изрязани от дрехи, които бяха обичали, но които, за жалост, им бяха станали малки; резбовани дървени кутии, пълни с панделки и пайети и боядисани пера, за да си играят. Да открият новите подаръци, бе любимото им забавление при всяко посещение.
Кат се усмихна на баба си и разгледа лицето й. С всеки изминал ден възрастта дълбаеше все по-дълбоки бръчки в кожата на Мадлен. Но нямаше нищо, което да разтревожи Кат, и тя обви ръце около баба си и я целуна по двете страни. Марго дръпна глава и се престори, че този изблик на чувства е прекален, въпреки че Кат долови усмивка зад протестите й.
— Всеки би си помислил, че не си ме виждала от две години, а не само от две седмици – каза Марго.
— Понякога, когато съм далеч, имам чувството, че ме е нямало две години – призна Кат. – Толкова ми липсват момичетата. Чувствам, че когато пораснат и напълно се променят, ще ми се сърдят за нещата, които не съм забелязала, защото не съм била тук.
— В наше време майките прекалено много се страхуват. Обичаш децата си и те знаят това. Физическото ти присъствие няма да ги накара да се чувстват по-обичани.
Кат кимна и остави баба си да я поведе към къщата, като знаеше, че ако й предложи помощ, за нея това би означавало, че я смята за безпомощна. Марго ситнеше до нея, като не се движеше толкова зле за своите деветдесет и четири години.
Отвътре къщата бе аскетична, сякаш никой не живееше в нея. Беше лятна вила, подходяща за семейство, което да прекарва лятото в нея, и Кат никога не можа да разбере защо Марго бе настояла да я купи малко преди Кат да се омъжи за Пол, и да се премести толкова далеч от своята внучка и цивилизацията. Но Марго винаги бе страняла от всички с изключение на Кат и къщата бе още една защитна стена.
Щом баба й седна на стола, Кат внесе нещата на момичетата в къщата. След това заведе Лизбет и Дейзи на плажа, където се отдаде на чистата наслада от плуването, като не обръщаше внимание на тракащите си от студ зъби.
Лизбет се качи на гърба й и направи безброй обиколки в дълбокото. Дейзи ровеше в пясъка. Кат ги наблюдаваше и искаше този отрязък от време да продължи, да няма други проблеми освен лесно решимите. Да се тревожи само за неща като това как да направи така, че момичетата й да не се карат коя колко мидички е намерила на плажа.
В късния следобед Кат прибра децата в къщата, изкъпа ги, приготви паста и след това Марго пожела, както винаги, да разкаже на Лизбет и Дейзи приказка. Това бе другото нещо, което искрено харесваха у прабаба си – способността й да съчинява истории. Обикновено преразказваше откъси от „Невероятните пътешествия“ на Жул Верн, повече на английски, изпъстрен с френски и вероятно с голяма доза измислица, тъй като предпочиташе да развива историята както на нея й се искаше.
Тази вечер момичетата седнаха на килима пред камината и загледаха в очакване старата жена. Очите на Марго внезапно станаха далечни, сякаш търсеше коя точно история да им разкаже именно в този момент.
Спря се на „Плаващия град“. Лизбет и Дейзи слушаха не само с уши, а с ококорени очи и зяпнала уста, докато Марго пресъздаваше кораба, който бил толкова голям, че имал улици и сгради по палубата. Докато историята се разгръщаше, Кат седна на стола и остави думите и задоволството да я погълнат.
След като момичетата си легнаха, Кат се приготви да измие косата на баба си, задача, която бе трудна за старите ръце и нестабилното равновесие на Марго. Кат подреди каната, шампоана и балсама, които баба й обичаше, провери дали водата е топла, след това изчака Марго да обвие раменете си с кърпа, да се облегне назад и да затвори очи.
Кат развърза гъстата бяла коса на баба си и изсипа първата кана с вода. Известно време и двете мълчаха, докато Кат масажираше косата на баба си, като й се искаше да може да разполага с време, за да идва всеки уикенд и да предоставя на баба си този половин час истинска отмора.
Годините изчезваха от лицето на Марго и Кат можеше да си я представи като младо и красиво момиче, чийто живот вероятно бе още по-невероятен, отколкото бе смятала. Да се преместиш от Франция в Австралия, да бъдеш неомъжена жена с малко дете през 1948 година, със сигурност е било нещо удивително.
— Мъчно ли ти е за Франция? – Кат чу гласа си, като изненада и баба си, и себе си с този въпрос и разбра, че подсъзнателно се опитва да намери начин да започне разговор за загадката на невероятните гардероби в Корнуол.