Warcraft - Нощта на Дракона

Висшата елфа атакува отново, прорязвайки дебелата ръка на драконспона. Огромното същество се обърна към нея. Ром стисна зъби и замахна отново. Опитният ветеран успя да нанесе много точен удар на същото място. Секирата се вряза надълбоко. От раната бликна гъста, тъмна течност. Стражът се разтресе. Гренда и едно джудже успяха да му нанесат още няколко малки, но сериозни рани. Висшият елф отсече единия му пръст. Ром замахна за трети път и отново уцели същото място. Драконспонът се сгърчи и се сгромоляса. Ром се претърколи, но успя да се хване за оръжието си, преди да се приземи.

— Хайде, да те измъкваме от тук! — тихо изръмжа той.

Бадемовите й очи се разшириха от удивление.

— Ром…

— Сърцераздирателното посрещане може да почака, милейди! Идва нещо, до което не би искала да се доближаваш!

Тя кимна и го последва. Джуджетата около тях останаха объркани.

— Ще я вземем с нас ли? Кървав елф?

— Не съм кървав елф! — разгневи се Верееса заради епитета за някого от нейната раса. — Аз съм и винаги ще бъда рейнджър на висшите елфи.

— Няма време за приказки! — провикна се Ром. — Да побързаме!

Тъкмо потеглиха и сиянието от пещерата се усили.

— Какво е това? — попита настойчиво Верееса.

Водачът на джуджетата изруга.

— Движи се, милейди!

На Верееса не й беше трудно да поддържа темпото на Ром. Всъщност той едва си поемаше дъх, докато тя напредваше с лекота. Ром хвърли бърз поглед назад и видя, че сияещото нещо вече се е показало от пещерата. Източникът му беше жезъл с кристален връх. А този, който го държеше, не бе някой друг, а самият кървав елф. Той се огледа наоколо, но не и в посоката, в която бяха поели джуджетата и новият им спътник.

После кървавият елф и страховитата му играчка изчезнаха от погледа на Ром. Искаше му се вече да забави крачка, но джуджетата продължаваха да тичат колкото им позволяваха късите и дебели крака. Ром очакваше всеки момент елфът да се спусне по петите им, но угриженият му поглед срещна само мрак.

След доста време групата стигна до място, което Ром счете за безопасно. Оставаха само няколко метра до скрития вход към тунелите. Следван плътно от елфския рейнджър, той се насочи към него.

— Ром от рода Бронзбиърд — прошепна Верееса, когато водачът на джуджетата тупна с дръжката на секирата си по огромната скала.

Тя се отмести и разкри входа на тунела в земята.

— Милейди Верееса… Бих казал, че се радвам да те видя, но точно в Грим Батол не бих посмял да се зарадвам на нищо.