Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Ириди знаеше твърде малко за Слънчевия извор, макар и друг път да беше чувала за него. Знаеше само, че е вече унищожен извор на невероятна магия. Въпреки това се носеха слухове, че е бил възстановен… И сега явно не само слухът се оказваше истина, но около него се появяваха и твърде много неща, които никой дори не можеше да си представи.
— Волята на този свят ни прави такива, каквито сме — прошепна Ириди, опитвайки се да успокои Калек, който явно силно скърбеше за това човешко въплъщение. — И въпреки всички беди, ние ставаме по-силни.
Лазурните му очи се смекчиха.
— Щеше да я харесаш, дренайско момиче… както и тя теб.
Ириди се поклони.
— Разбирам защо той е тук — продължи Калек, имайки предвид Крас, — но защо и ти си тук?
Закачуленият магьосник също се обърна към нея.
— Така и не успяхме да обсъдим този въпрос, нали? Какво търсиш в Грим Батол, Ириди?
Тя вече не виждаше смисъл да крие истината, особено след като сега търсеше връзката между случилото си и целта си. Можеше и да не й повярват, но тя щеше да им каже всичко, което знае.
— Търся… търся един етерен дракон — отговори тя.
Крас бе удивен, което рядко му се случваше. Ириди не се изненада от това, че Крас остана с отворена уста, но дори синият магьосник показа изненадата си, макар и само повдигайки едната си вежда.
— Тя търси етерен дракон… в Азерот! — изломоти Калек. — Но в Азерот няма етерни дракони! Тези, които се опитаха да проникнат в този свят, бяха унищожени от орляка ми на портала в Непознатата земя. И оттогава нищо не преминава, без да бъде забелязано дори от убежището ни…
Жрицата поклати глава.
— Един е оцелял след трудния преход. Усетих присъствието му, но закъснях със секунди. Закачулена фигура, подобна на твоята, Крас, го откри първа — закачулена фигура, на която служат чудовищни същества. Те носеха със себе си нещо, което разбрах, че наричат какавидена камера.
— Какавидена камера?
Крас погледна към Калек, който кимна. И двамата много добре знаеха какво представлява този артефакт, а също и как действа.
— Използваха същата магия, с която се прикриха от етерния дракон, за да защитят и камерата от всеки, който може да забележи нещо съмнително покрай портала.
В съзнанието на Ириди изплува неясен образ, трагичен образ.
— Никой кървав елф не може да се скрие от моя вид! — настоя Калек.
Той разтвори дланта си и мечът му изчезна, заедно с жезъла на Ириди. Жрицата и без това знаеше, че мечът на Калек, също както жезълът й, е просто проявление на силата му, а не истинско оръжие.
— Никой… Освен ако не е имал някакъв друг силен източник на… — предположи Крас, поглеждайки изпитателно към Ириди.
Тя усети, че драконът-магьосник има някаква представа за истината и остана удивена дори само от факта, че е разбрал всичко до тук.
— Имаше източник.
Жрицата протегна ръка и призова жезъла си. Щом големият кристал проблесна, Ириди почувства остра болка, въпреки всичките тренировки, които беше изтърпяла, за да се научи да контролира силните си емоции. Калек протегна ръка към кристала, опитвайки се да разбере как работи.
— Това не е… не е от Азерот… Познавам произхода му… Това е на съществата, наречени наару…
— От наару е — съгласи се тя. — Аз получих един. Един приятел… много добър приятел получи друг. Това бяха специални дарове, които донесохме в Азерот, за да използваме с добра цел…
— Какво се случи с другия? — попита Крас с тон, в който пролича подозрението му.
— Беше взет от трупа на приятеля ми — отвърна тихо Ириди. — След убийството му…
— Значи това е… — измърмори драконът-магьосник. — Това е източникът на енергия, която е притъпила сетивата на Малигос… И това е причината да вярваме, че най-лошото тепърва предстои.
После Крас се обърна към Калек:
— Тази закачулена фигура… този кървав елф очевидно притежава силата на наару, макар че малцина други биха си помислили подобно нещо…
Калек се намръщи.
— Явно е по-лошо от това, ако те разбирам правилно, Ириди. Ти търсиш кървавия елф, използващ откраднатата от наару енергия, който е хванал и отвлякъл етерен дракон…
— Да.
Жрицата се поклони на мъдростта на Крас. Той определено разбираше нещата правилно.
— Значи остава само един въпрос, който никой от нас досега не е задал, но до който трябва да стигнем.