Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Той се подчини.
— Да ти изглежда познат?
Кървавият елф се усмихна саркастично.
— Това е дело на висш елф!
— Да, но това не е всичко. Аз го познах. Ти също би трябвало да го познаеш.
— Така е…
Той завъртя върха да го разгледа по-добре. Беше изработен не от какъв да е камък, а от бяла перла. Но това далеч не бе всичко — това можеше да нанесе много по-сериозни поражения на жертвата си от всяка друга смъртоносна стрела.
— Изработката е таласианска. Тези стрели отличават любимците сред рейнджър-генералите на Силвърмуун40. Никой кървав елф не би убил стражите, значи… тук е дошъл оцелял рейнджър…
— За мен не е от значение, че някакви елфи са се навъртали тук — обезобразената жена го изгледа отблизо. — Но вярвам, че ти знаеш точно кой е виновен и това вече е интересно.
— Не е нищо… — изскърца той, захвърляйки върха на стрелата, сякаш беше опарил ръката му. — И ще си остане нищо… Аз ще се погрижа за това.
— И по-добре го направи. Нищо, абсолютно нищо не трябва да обърква плановете ни.
Тя прикова поглед в кървавия елф.
— Не струваш чак толкова много — завърши тя и се обърна, за да продължи работата с яйцето си.
Зендарин побесня заради начина, по който бе отпратен като някакъв скардин, но прикри гнева си с безразлично изражение. Освен това имаше на кого да излее яростта си. Типично прибързано — за което свидетелстваше и събирането й с магьосника и потенциално опасните мелези, които бяха създали — тя беше дошла при него, вместо да изчака той да намери време, за да се върне за децата й.
„Така е по-добре, скъпа братовчедке“, помисли си Зендарин, излизайки от бърлогата на дамата. „Може би ми посочваш различна пътека към магията, за която жадувам. По-лека пътека, с повече личен потенциал… и никой, на когото да се кланям…“
Изведнъж в пещерите отекна силен рев. „Детето“ отново беше гладно. Без предупреждение или логично обяснение, дамата беше решила да забави храненето му, проявявайки внезапен интерес към други страни на растежа му. Въпреки това, бяха решили съществото да бъде нахранено на следващата вечер. Зендарин дори се бе съгласил да му предостави част от енергията на жезъла си, за да видят как тя би се отразила на развитието му.
„Още малко… ще я търпя още малко“, реши той. „После… после ще мога да се справя с нея и с теб, скъпа братовчедке. Не само че ще пожъна успехите, заради които жертвах толкова време и усилия в това противно място, но и ще довърша плановете си за малките ти зверчета…“
Усещайки нарастващия си глад, кървавият елф се усмихна самодоволно. Скоро, много скоро той щеше да получи достъп до изобилен източник на енергии, който нямаше да му позволи да чувства глад никога повече. Скоро той също щеше да се нахрани до насита.
Девет
Докато внимателно приближаваха целта си, Ириди научи още от историята на Калек и Анвийна. Младият син дракон, който също като Крас беше останал в полуелфската си форма, изглежда имаше желание да я сподели с нея. Ириди знаеше, че това отчасти се дължи на поведението и призванието й, но освен това той може би просто искаше да нарани по-възрастния дракон с думите си.
— Тя беше най-невинната душа — да, душа — която можеш да срещнеш — каза замислено Калек. — Никаква хитрост. Никакви преструвки. Тя беше това, което е… макар всъщност да не беше.
Очите му проблеснаха към Крас, който вървеше няколко крачки пред тях. Откакто поеха на път, по-възрастният дракон не бе проронил нито дума. Дренаята не беше сигурна дали мълчи, защото концентрира магията си върху защитата им, или просто защото не може да каже нищо, с което да успокои другаря си.
Калек й разказа за първата си среща с Анвийна, която го беше открила след като ловците на дракони, водени от отмъстителното джудже Харкин Гримстоун41 и наети от маскирания Дар’кан, едва не го бяха хванали и убили. Дар’кан беше част от причината за унищожаването на Слънчевия извор, макар първоначалното му намерение да е било само овладяването на силата му. Това, което не е знаел тогава, обаче било, че бързото оскверняване и източване на Слънчевия извор от господаря му, Артас, не беше довело до пълното разпръскване на енергиите му.
Всъщност голяма част от тези, които са били освободени, след време са били обединени на друго, много далечно място. Но в един момент Дар’кан успял да засече това сливане и повел към мястото група воини на Немъртвите пълчища. Само че отначало никой не знаел, че Анвийна е ключът. Едно малко същество — странен хибрид между дракон и летяща змия — се било излюпило наблизо. Анвийна се сприятелила с него и напълно естествено го нарекла Раак, заради звука, който издавало.
40
Силвърмуун — Silverymoon (англ.) — сребриста луна — Б.пр.
41
Гримстоун — Grymstone (англ.) — grym (зъл, жесток); stone (камък) — Б.пр.