Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Ще е по-добре да го хванем жив — прошепна той на Гренда. — Ако се наложи да го убием, пак е добре. Не искам никакви инциденти като последния път.
Женското джудже изръмжа утвърдително. После даде знак на друго джудже и бандата започна да се приближава до драконспона. Но изведнъж нещо привлече вниманието на люспестото същество. То нададе гърлен рев, на който отвърна подобен от вътрешността на пещерата.
— Наведете се! — заповяда Ром с приглушен глас.
Гренда успя да предупреди останалите точно навреме, преди да се появи друг драконспон. Ром чакаше да го последват още стражи, но явно тези двамата бяха сами. Мрачна усмивка премина по устните му, но той успя да я скрие от Гренда. Пещерата изглеждаше по-съблазнителна от всякога. Борбата с двамата драконспона нямаше да е лесна, но Ром имаше пълно доверие на опитните си воини.
Но, преди да успее да даде сигнал, драконспонът се отдалечи от джуджетата към това, което бе привлякло вниманието му. Ром затаи дъх, гледайки разочаровано как четирикракият им противник напуска идеалното място за засада. Но започна да се надява, че вторият страж ще заеме мястото му.
Вторият последва първия, който приготви оръжието си, щом стигна до няколко изсъхнали дъба. Ром се опита да преброи воините си, чудейки се кой от тях би могъл да стане причина за силния интерес на драконспона точно на онова място.
Изведнъж във врата на първия страж се заби стрела. Само след миг изсвистя втора и се заби до първата. Но драконспонът само поклати глава, изръмжа и изтръгна двете стрели от дебелата си кожа. Вторият драконспон го настигна и двамата с готовност се спуснаха сред дърветата. Още една стрела полетя към първия страж, което Ром счете за безразсъдно смела постъпка. Той бързо промени мнението си, щом видя високата и слаба фигура, която изскочи иззад дърветата.
Стрелата беше успяла да отвлече вниманието на огромния драконспон и нападателят посече гърдите му с блестящ меч, който събуди у джуджето лоши спомени за ръката му. Драконспонът изсъска едновременно от болка и изненада. Той имаше изключително дебела кожа и остана изумен, че някакъв меч е успял да я прореже толкова лесно. Но стражът бързо се съвзе и атакува врага с тежката си секира. Тя обаче не беше толкова здрава, колкото люспите му и следващият удар на слабия воин я разсече на две.
Стражът изрева и с протегнати напред ноктести ръце се засили към воина, явно възнамерявайки да го премаже под огромната си тежест. Но противникът му беше много по-бърз. Той пъргаво отскочи встрани и прокара острието на магическия си меч по гърлото на устремения бегемот. Почти откъснатата му глава се килна назад, сякаш драконспонът се бе вторачил в небесата. Огромното му тяло реагира по-бавно, за да посрещне смъртта, и направи още няколко стъпки, преди да се сгромоляса на земята.
Вторият драконспон се вцепени от драматичния край на другаря си, но бързо се съвзе, когато тъмният воин се спусна към него. Докато тялото на първия страж посрещаше смъртта, двамата съперници размениха няколко удара. Макар че оръжието на драконспона не светеше, изглеждаше достатъчно здраво, за да устои на магията, която мечът на новодошлия излъчваше.
— Какво ще правим? — попита угрижено Гренда.
Ром изръмжа.
— Отиваме да помагаме!
Решението му не беше подбудено от симпатия към смелия воин. Лидерът на джуджетата възнамеряваше да се промъкне към пещерата веднага, щом се увери, че битката е под контрол.
Драконспонът и противникът му се дебнеха и за пръв път Ром изпита съмнение към съществото, изправено пред звяра. Расата му беше елфска, но не приличаше на кървав елф. Всъщност от малкото, което беше успял види, като че…
Качулката на мантията й падна назад, разкривайки сребърнобялата коса, която се спускаше надолу под раменете й. Съвсем малко преди това Ром беше разбрал, че е жена, и то особено опитна с оръжията… точно като рейнджър на висшите елфи. Само дето… се смяташе, че не са останали висши елфи.
Дори в тъмнината той разпознаваше характерните й одежди. Високи до коляното кожени ботуши. Горскозелени панталони и риза с плътно прилепнал нагръдник. Върху ръцете чак до лактите й стигаха тънки ръкавици, които й позволяваха доста добре да захваща и тетивата на лъка — другото й любимо оръжие. Ром дори знаеше името й — разбра го, щом я видя отблизо. Това беше име, което се бе запечатало в паметта му, тъй като тя участва в битката за прогонване на орките от Грим Батол.