Warcraft - Нощта на Дракона

— Изглеждаше като кървав елф.

На джуджето това му беше достатъчно, но Верееса явно искаше да чуе повече. Ром се съсредоточи, опитвайки се да си припомни детайли. Доколкото можа, той й описа чертите на лицето му, гласа и дори блестящите му зелени очи. Джуджето не намираше нищо особено в него, но с всяка следваща дума изражението на рейнджъра ставаше все по-сурово.

— Това е достатъчно — каза тя накрая.

За миг тя замислено затвори очи и после прошепна:

— Това може да е само той…

— Кой е той? Познаваш ли го?

На Ром му се прииска да си отхапе езика, докато изричаше въпроса си. Беше много възможно тя да познава кървавия елф, тъй като проклетият му вид все пак беше произлязъл от висшите елфи. Кървавите елфи бяха избрали да се борят с демоните като демони. Всъщност те като пиявици бяха източили магията на демоните и в очите на хората, джуджетата и малкото останали висши елфи, които предпочетоха традиционния си живот, се проклеха за вечни времена. Имаше голяма вероятност този кървав елф да е бил неин стар приятел, дори другар по оръжие от дните й на рейнджър. Дали тя не тъгуваше за него?

— Да, познавам този кървав елф — отговори тя. — Много добре го познавам. Преследвам го, откакто се опита да отвлече синовете ми — Гирамар и Галадин…

— О, богове!

„Няма по-големи изверги от тези, които жертват деца“, мислеше си Ром, макар да нямаше свои деца.

— Синовете ти? Но кой би се осмелил да посегне на децата на Ронин Дрейг’сифал — Ром назова името, с което сега наричаха легендарния магьосник, Дрейг’сифал или Драгънхарт39. — Твоите деца?…

— Напоследък Ронин беше много зает… — каза тя без нотка на гняв, а само отбелязвайки простия факт. — Има много важна работа по възстановяването на Даларан.

Тя не поясни повече, но джуджетата бяха добре запознати с унищоженията там.

— А що се отнася до мен… Този кървав елф много добре знаеше как точно да се прикрие от мен.

— Да не би и той да е бил рейнджър, а? Така си и мислех.

Вглъбена в мислите си, Верееса не го слушаше. На светлината на факлите, които джуджетата използваха, очите й изглеждаха светли, много светлосини.

— Ронин беше издигнал защити срещу всеки, който би търсил мъст или просто би видял в нас някаква пречка за плановете си. Известно време почти нямаше нужда от тези защити и аз допуснах да проявя самонадеяност.

— Самонадеяност ли?

— Да… самонадеяност. Аз — рейнджърът, се посветих на семейството си и грижите за децата си. Когато защитите се активираха, реагирах почти в последния момент. Стигнах до децата и го видях как бяга секунди преди да отнеме душите им!

— Какво… какво може да е искал от децата ти? — попита Гренда.

— Какво може да иска един търсач на магия от децата на мощен магьосник и висш елф? Деца с толкова потенциал в кръвта?

Ром зададе и своя едновременно риторичен и страховит въпрос. Верееса кимна.

— Да, така си помислих и аз… и затова реших, че със сигурност ще опита отново… И затова трябваше да го проследим на всяка цена — тя поклати глава. — При всичките си задачи Ронин успява да спи спокойно, колкото и аз. Никой от нас няма да намери покой, докато всичко това не свърши. Съжаляваме единствено за това, че накрая трябваше да се разделим, за да поемем в различни посоки, но поддържаме връзка с това нещо.