Warcraft - Нощта на Дракона

— Едва избягахме от Мордис и Немъртвите пълчища — промълви Калек. — Неочаквано бяхме спасени от един таурен. Траг пожертва живота си, за да спре някогашния си господар…

— И после всичко се оправи ли? — попита Ириди, предчувствайки обратното.

Синият дракон потвърди опасението й.

— Ни най-малко. Логи беше убит, а Анвийна отвлечена… от Дар’кан…

После предполагаемо мъртвият висш елф довлякъл Анвийна до първоначалното място на Слънчевия извор. Другарите й я последвали, но въпреки че се борили с всички сили, за да я спасят, се оказало, че всъщност Анвийна спасила тях. В същото време те се изправили и срещу мистериозния Борел, чиито интриги Калек открито смятал за причина за повечето им беди. Дренаята лесно достигна до истината за този Борел.

— Този магьосник… Беше ти, нали, Крас?

— Разбира се, че беше той… той има хиляди имена, хиляди лица! Той не е спрял да се меси във всичко поне от падението на нощните елфи — преди повече от десет хиляди години! Той само това прави — намесва се — и обрича всеки, който се забърка в плановете му!

Крас се обърна. Лицето му бе все така безизразно, но очите му горяха. Ириди несъзнателно отстъпи крачка назад и дори Калек замълча.

— Помня имената на всеки смел човек, елф, джудже, таурен, ъртън45, орк, дракон или друго същество от друга раса, от което съм имал нужда през вековете! Помня имената им и начина, по който много от тях намериха края си! Всеки път, когато заспя, в сънищата ми звучи молитва и скърбя за душите им!

Въздухът около дракона-магьосник изпращя от несъзнателното излъчване на емоции, натрупвани с хилядолетия.

— И ако животът ми можеше да ги върне обратно, бих го пожертвал, Калекгос! Бъди сигурен в това… и знай, че много от тези, които изгубихме от вида ни, бяха мои собствени синове и дъщери…

Крас отпусна рамене. Двамата мъже се изправиха един срещу друг и на жрицата й се стори, че между тях протече безмълвен разговор. После по-възрастният дракон се обърна напред и продължи пътя си. Калек остана на място, но не след дълго настигна Ириди, която следваше другаря му. Дренаята не спомена и дума относно разразилия се спор. Вече съществуваше голяма опасност да бъдат забелязани и един сблъсък между дракони — и особено между мощните им енергии — можеше само да я увеличи.

Тя не смееше да гъкне от страх да не подбуди поредното разногласие. Ириди искаше да узнае още толкова много неща за Калек и силната му привързаност към Анвийна и най-вече какво се беше случило преди „саможертвата“ й. Но не само че беше неуместно да повдига въпроса, а и тя самата трябваше да се фокусира върху пътуването. Калек обаче явно изгаряше от желание да сподели спомените си, макар и без да изразява злобата си към червения дракон.