Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Изпод нагръдника си тя извади триъгълен талисман, в средата на който имаше син камък. Талисманът беше закачен на верижка, която рейнджърът носеше на врата си.
— Това ми изглежда някак… познато.
— Ронин взе това, за което си мислиш, и го превърна в този талисман.
Ром изръмжа.
— Кога за последно го използва, за да се свържеш с магьосника?
— Преди ден.
— Е, тук няма да работи по същата причина, поради която кървавият елф не ни диша във вратовете.
Верееса се намръщи и прибра талисмана под нагръдника си.
— Това не е голям проблем, а и може би е за добро. Знам, че той е тук. Зендарин ще си плати.
Ром отново долови омраза в гласа й.
— Зендарин? Явно го познаваш доста добре.
Усмивката й беше мрачна като тона й.
— По-добре от всеки, като изключим сестрите ми. Той също носи името Уиндранър, защото бащите ни са братя. — Ръката й се плъзна по дръжката на меча й. — И макар да носим същата кръв… ще сложа край на ужасната жажда за магия на моя братовчед, дори ако се наложи да се пожертвам.
— Нещо не е наред ли, скъпи мой Зендарин? — попита тъмната дама с лек присмех.
— Тези може да те заинтригуват.
Той посочи с жезъла си към мястото, където тя разглеждаше друго яйце. Претоварените скардини стовариха труповете на двамата драконспони, които кървавият елф беше наредил да домъкнат чак до тук. Щом изпълниха задачата си, те моментално се оттеглиха.
— И преди съм виждала мъртви драконспони. Сигурно си спомняш, че наоколо се навъртат джуджета, с които ти трябваше да се справиш.
Той не обърна внимание на забележката й. С блестящия край на жезъла си той побутна единия труп.
— Съдейки по множеството белези и по-малки рани, този е убит от джудже… с помощта на други джуджета — започна Зендарин Уиндранър и после посочи втория труп. — А този е довършен от мощното оръжие… на някой доста по-висок от гадините Бронзбиърд.
Тя обърна към него обгорената страна на лицето си.
— И как точно би ме заинтригувало това?
— Ти каза, че той наближава — този, който искаш да дойде! Това не значи ли, че вече е тук?
Жената в абаносовочерно се засмя… Страховита гледка…
— Мислиш ли, че това е най-доброто, на което е способен? Скъпи мой Зендарин, когато той дойде, ще бъде по много по-хитър и много по-могъщ начин от този…
— От този какво… — той замлъкна, когато тя мина покрай него, за да разгледа втория труп.
Дългата нежна ръка премина по въздуха около тялото, спирайки се върху гърлото. Жената се усмихна, показвайки искреното си удивление от майсторския разрез.
— Това е дело на опитен воин — заяви тя.
Изведнъж ръката й засия в червено и отново премина върху раната на гърлото.
— Воин, който се цели точно в жизненоважните точки.
— Какво правиш?
— Откривам частица от истината — отвърна тя, изправяйки се.
Червената светлина отслабна и тя протегна ръката си към Зендарин.
— А истината е по-близо до дома, отколкото предполагаш…
Зендарин не обичаше гатанки, освен ако не ги изричаше самият той.
— Ако знаеш нещо, кажи го!
Тя му хвърли поглед, който моментално го усмири.
— Спомни си на кого говориш и контролирай тона си! Мога да понеса твърде много неподчинение от твоя страна, но дори моето търпение си има граници…
Зендарин мъдро реши да си замълчи и се поклони.
— Така е по-добре.
После посочи труповете. От дланта й изригна огнено кълбо, което полетя към телата и се разцепи на две. Двете по-малки кълба се стрелнаха към тях. Труповете се обвиха в пламъци и за секунди станаха на пепел. Дамата в черно вдиша дълбоко пушека, а изражението й разкри тъмно задоволство.
— А-а, какъв приятен аромат, нали?
— Ще ми отговориш ли? — напомни й кървавият елф.
С другата си ръка тя отпрати пепелта, която излетя от залата, явно за да се изсипе в неизползваемите недра на Грим Батол. Единственото нещо, което остана от труповете, беше малък… връх на стрела.
— Вземи го.