Warcraft - Нощта на Дракона

— Да, млади друже, трябва да са дошли от Грим Батол.

— Значи натам продължавам и аз.

Калек разпери ръце и от очите му Ириди разбра, че предстои трансформация. Но Крас го хвана за ръката — опасен жест, съдейки по намръщения поглед, който получи.

— Не би било умно да отидеш сам — каза му драконът-магьосник.

— Не е безопасно да ти се доверявам! — отвърна той и се наведе към лицето на Крас. — Дари й покой и после позволи да я погубят! Накара я да живее в лъжа, макар да знаеше много добре, че това ще свърши трагично!

— Но не стана така, Калек. Ти знаеше какво трябваше да направи… и какво направи. Съдбата на Анвийна беше предопределена…

— Да не си споменал повече името й!

Калек вдигна ръка и в нея се появи светещ меч. Острието изглеждаше достатъчно остро, за да прореже самия въздух, а дръжката му като че беше излята, за да легне идеално в ръката му. Калек насочи върха на меча към Крас, оставяйки го да виси във въздуха само на няколко сантиметра от гърдите му. Крас запази спокойствие и отмести очи от острието към притежателя му.

— Знам колко много значеше тя за теб и скърбя за загубата й… но Анвийна винаги ще бъде с теб. Със сигурност го усещаш, младежо.

Ириди беше застинала на място и следеше развитието на разговора. Предпочиташе изобщо да не беше започвал подобен спор, особено толкова скоро след битка с чудовищни същества, но очевидно този сблъсък се бе зародил много отдавна и тя нямаше какво да каже или направи, за да го спре.

Калек въздъхна. Гневът му постихна и се замени с примирение.

— Точно това каза и тя, преди да се пожертва. Беше едновременно тъжна и щастлива. Тъжна да напусне гората… и нас… но щастлива да върне това, което беше, на тези, които се нуждаеха от него.

Спомняйки си за Ириди, Крас спокойно й обясни:

— Анвийна беше грижовно младо момиче, непознаващо зъл умисъл. Тя и Калек се срещнаха случайно, след като бях положил огромни усилия да я скрия от очите на Крал-лич и агентите му, и по-специално на един от тях — Дар’кан.

Жрицата се сети за русокосата жена от спомените на дракона. Трябваше да е тя.

— Пожертвала е живота си, за да могат други да живеят? Благородна съдба…

Думите й по някаква причина накараха Калек да се изсмее.

— Ти не разбираш, дренайско момиче! Анвийна никога не е имала истински живот, който да пожертва! Самото й съществуване беше магьоснически трик! — той отново насочи меча си към Крас, но без намерението да го използва. — Неговият трик! Анвийна не беше човек, тя дори не беше смъртна! Тя беше самата същност на Слънчевия извор37 на висшите елфи — техният извор на сила! Тя беше чиста магия, използвана да играе ролята на живо същество, което действително вярваше, че диша и има сърце…