За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В старинните френски закони се проявява преди всичко духът на монархията. По дела, изискващи парични глоби, по-леко са се наказвали простите хора, отколкото благородниците. По дела, отнасящи се до престъпления, е ставало обратното: благородникът е загубвал честта си и е отговарял пред двора, докато за простия човек, който нямал никаква чест, предмет на наказание е било тялото му.
Глава XI
За това, че ако народът е добродетелен, много наказания не са нужни
Римският народ е бил честен. Тази честност у него е имала такава сила, че за законодателя често е било достатъчно да му посочи само пътя на доброто, за да тръгне той по него. Сякаш на народа са били нужни не заповеди, а съвети.
Почти всички наказания с измъчвания, установени от царските закони и законите по дванадесетте таблици, са били отменени през време на републиката или вследствие на закона на Валериан, или като последица от закона на Порций. Обаче тогава не са забелязали, че от това се е влошило управлението на републиката и е пострадало общественото устройство.
Законът на Валериан е забранявал на съдиите да използуват крайни средства против гражданин, който е апелирал към народа, и единственото наказание, което са давали в такъв случай, било порицаването на този гражданин.
Глава XII
За силата на наказанията
Опитът ни дава право да отбележим, че в страни, където наказанията не са жестоки, духът на гражданина е толкова смутен, колкото в страни, където те са жестоки.
Като забележи някакъв безпорядък в държавата, насилническото правителство иска да го отстрани изведнъж и вместо да изисква съблюдаване на старите закони, въвежда някое жестоко наказание, което веднага да пресича злото. Но заедно с това то изхабява пружината на управлението; въображението свиква с това голямо наказание, както по-рано с малките; и понеже страхът от него намалява, правителството скоро бива принудено да прибегне към друго, което да важи за всички случаи. В някои държави обирите по големите пътища са били нещо обикновено; искали са да ги прекратят; измислили са разпъването на колело и за някое време са ги прекратили. Но след това по големите пътища отново започнали обири, както и по-рано.
В наши дни зачести дезертьорството; за дезертьорство бе установено смъртно наказание, но дезертьорството не намаля. Причината за това е естествена: войник, който е привикнал да рискува всеки ден живота си, презира или смята за чест да презира опасността. Него ежедневно го учат да се страхува от срама; той следователно отхвърля онова наказание, което ще опетни името му за цял живот. Като увеличават наказанието, те всъщност го отслабват.
Хората не трябва да бъдат управлявани с крайни мерки; средствата за управление, които ни предоставя природата, трябва да се използуват икономично. Вникнете в причината на всяка разпуснатост и ще видите, че тя идва от безнаказаността на престъпленията, а не от умереността на наказанията.
Нека последваме примера на природата, която вместо бич е дала на хората срам; и нека най-голямата част от наказанието се състои в позора да изтърпиш тоя срам.
Ако има страни, в които наказанието не води до чувство за срам, виновна за това е тиранията, която налага еднакви наказания и на злодеите, и на добрите хора.
И ако има други страни, в които хората биват обуздавани само чрез жестоки наказания, бъдете сигурни, че това в голяма степен произтича от жестокостта на управлението, което налага такива наказания за леки престъпления.
Често законодателят, който иска да премахне някакво зло, само мисли да направи това; неговите очи виждат целта, но не виждат неудобствата. И след като злото е премахнато, друго освен жестокостта на законодателя не се вижда; но в държавата е останал един порок, последица от тази жестокост; умовете са се извратили и са привикнали към деспотизма.
След победата на Лизандър над атиняните победителите започнали да съдят пленниците; обвинявали атиняните, че хвърлили в морето от две лодки всички свои пленници и решили на всеобщо събрание да отсичат китките на пленниците, които ще вземат. Всички пленници-атиняни били умъртвени с изключение на Адимант, който протестирал срещу решението на всеобщото събрание. Преди да осъди на смърт Филоклес, Лизандър го обвинил, че бил развратил умовете и дал на цяла Гърция уроци по жестокост.
«Когато аргосците — казва Плутарх — умъртвили хиляда и петстотин свои съграждани, атиняните принесли изкупителни жертви на боговете, молейки ги да отклонят от сърцето им подобна жестока мисъл.»
Има два вида поквара: единият, когато народът не спазва законите; другият, когато той е развратен от законите; последният недъг е неизлечим, защото се съдържа в самото лекарство.