Кралят на моста

18. ЛАРА

ПРИЛИВЪТ НА ВОЙНАТА. ТАКА ГО БЯХА НАРЕКЛИ селяните от Серит. Двата най-студени месеца в годината, когато Океанът на ураганите се успокояваше и враговете на Итикана нападаха.

Тази година Приливът на войната бе настъпил по-рано. Толкова рано, че селяните още не бяха евакуирани на тайнственото място, където прекарваха сезона всяка година — именно поради тази причина амаридийският флот бе рискувал да попадне в закъснялата буря. Защото ако едно добре укрепено място се защитаваше лесно, то безброй селца, пръснати по островите, бяха съвсем друго нещо.

„Това е най-подходящото време за атака“, каза студената, аналитична част от ума на Лара. Когато армията на Итикана се принуждаваше да разпределя ресурсите си между защитата на десетките селца и тази на моста. А ако се стигнеше дотам, тя знаеше, че Арен ще постави на първо място живота на поданиците си. Беше изписано по лицето му, когато прозвучаха онези рогове, личеше си по паниката и отчаянието му. Той бе готов да рискува всичко, за да ги опази. Сломеният му поглед при вида на посечените селяни в Серит, когато бе разбрал, че се е провалил в задачата си, също й беше казал много.

„Те не са твоя отговорност — злостно си напомни тя. — Ти дължиш вярност единствено на Маридрина. На поданиците на твоето кралство, които страдат от монопола на Итикана върху световната търговия. На маридринийските деца, които получават единствено гнили зеленчуци и развалено месо, ако изобщо се сдобиват с някаква храна. Тези деца умират, все едно Итикана им прерязва гърлата.“

Мислите насочиха ума й към разрешаване на проблема с изнасянето на сведения от Итикана. Сигурно беше възможно да скрие кодирано съобщение в някое писмо до баща си, но не смееше да включи в него част от сведенията си за моста. Ако дешифровчиците разкриеха съобщението, щеше да е същинско чудо да успее да избяга от Итикана жива, а всичките й усилия щяха да са напразни. Арен знаеше къде е ходила и какво е научила. За врага щеше да е лесно да укрепи защитата си и елементът на изненада щеше да е изгубен.

Не, тя трябваше да събере цялата информация, която й беше нужна, и после да я изнесе наведнъж. Въпросът бе как да го направи.

Инстинктите й подсказаха, че начинът беше да пренесе информацията чрез самия крал на Итикана. Тя се замисли за сандъчето си с козметика, в което криеше мастилото, дадено й от Серин. Трябваше не само да убеди Арен да пише на баща й, а и да открадне писмото и да го задържи достатъчно дълго, за да успее да добави собственото си послание — да не говорим че после пак трябваше да го запечата и да скрие следите от намесата си.

— Стига крои планове и иди да помогнеш на Тарин с чиниите, лениво девойче.

Гласът на Бабинка прекъсна мислите на Лара и тя се обърна намръщено към старицата.

— Какво?

— Не ме чу или не ме разбра?

Ръцете на Бабинка бяха опрени на хълбоците, а около шията и раменете й се беше увила огромна змия. Влечугото вдигна глава и Лара потръпна, когато то я изгледа.

— Това е моят остров — излая бабата на Арен. — А на моя остров, ако искаш да ядеш, ще трябва да работиш. Ставай. — Тя плесна рязко с ръце.

Лара се изправи и се подразни, задето се подчини така бързо, но не седна обратно — това би било детинско.

— Излизай.

Тя излезе навъсена навън в хладното утро и видя Тарин да седи до едно корито, потопила ръце в сапунената вода. Младата жена беше единствената от стражите на Арен, която бе останала с нея — беше изтеглила късата клечка, както лично се бе оплакала на Лара по обратния път през моста към острова на Бабинка, който се казваше Гамира. И този път бяха завързали очите й. Няколко непознати войници ги бяха следвали безшумно. Лара си беше помислила, че неохотата на Тарин се дължи на нежеланието й да общува с Лара или може би на разочарованието, че не може да отиде там, където бе отишъл Арен, но след една нощ, прекарана в дома на Бабинка, истинската причина се изясни.

Дъртата вещица беше противна, злобна брантия и Лара нямаше представа как щеше да се сдържи да не убие проклетата старица в съня й.

— След време ще свикнеш. — Тарин потопи една чиния в коритото, от което се вдигаше пара. — Помага и фактът, че повечето от нас поне веднъж са били лекувани от нея. — Тя пусна чинията и повдигна ризата си, за да покаже редица овални белези, които покриваха едната страна на гръдния й кош. — Паднах във водата по време на битка и една акула ме докопа. Ако не беше Бабинка, сега нямаше да съм жива.

Нож, меч, стрела — раните от тези оръжия Лара познаваше, но това…

— Противни създания.

— Не съвсем. — Тарин пусна ризата си и пак се залови с чинията. — Дресирани са да ядат хора, но това не е предпочитаната им храна.