Санаториумът [bg]

— Здравейте, аз…

— Да, говоря английски — прекъсва я мъжът. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Казвам се Елин Уорнър. Намирам се в хотел „Лю Соме“, близо до Кранс-Монтана. Мисля, че вече сте говорили със собственика на хотела за ситуацията. Искам да проверя дали мога да помогна.

— Да помогнете? — повтаря той с отсечен предпазлив глас.

— Да. Аз съм детектив от британската полиция. Господин Карон ме помоли да помогна, тъй като местната полиция не може да стигне до нас. Тревожа се, защото местопрестъплението бързо се замърсява. Не знам колко улики ще мога да спася, но бих искала да опитам.

Настъпва мълчание и после мъжът казва:

— Добре, един момент.

Лукас я поглежда намръщено.

— Какво казаха?

Елин отмества телефона от ухото си.

— Все още нищо. Чакам.

— Мадам Уорнър, на телефона ли сте? — пита полицаят.

Тя отново доближава телефона до ухото си.

— Да.

— Зададох въпроса за помощта ви на моя сержант. Трябва да го обсъдим и ще ви се обадим.

Елин казва дочуване и пуска телефона в чантата си.

— Ще ми се обадят. При всички случаи инстинктът ми подсказва, че трябва да направим нещо веднага. Това не би трябвало да пречи на полицейската работа.

Времето е от съществено значение, дори когато жертвата е мъртва. Снегът заличава уликите, влакната и космите. Спомените започват да избледняват.

— Първо трябва да съхраним местопрестъплението, доколкото е възможно. Изключително важно е да запазим уликите.

Думите й звучат по-уверено, отколкото Елин се чувства. Тя отчаяно се вглежда в развълнуваните дълбини на басейна. Ще бъде адски трудно. Това е най-лошото местопрестъпление, на което може да попаднеш — в постоянно движение и промяна, вятър и сняг, трупащ се върху друг сняг, закривайки евентуални улики; хората вече са утъпкали мястото около басейна.

Лукас се прокашля.

— От какво се нуждаете?

Елин го поглежда крадешком и вижда, че погледът му отново се насочва към тялото на мъртвата жена. Този път тя забелязва, че на лицето му пробягва ново чувство, което Елин не може да разгадае.

Смущение? Неудобство?

Възможно е. Мрачната реалност на смъртта въздейства на хората по много начини.

— Нуждаем се от въже, за да направим кордон около басейна. Знам, че повечето гости са заминали, но това ще бъде напомняне за служителите — Елин мислено започва да преглежда протокола. — Мога да използвам телефона си, за да направя снимки, и после ще огледам района около басейна и ще събера улики — тя се поколебава. — Ще помогне, ако имате гумени ръкавици, запечатващи се найлонови пликчета и стерилно оборудване, например пинсети.

— Сигурен съм, че имаме повечето неща, които ви трябват. Може и да не са професионални, но… — Лукас млъква и прави знак на няколко служители да дойдат при него.

— Освен това ми трябва и пълен списък на всички, които все още са в хотела, гости и персонал.

— Няма проблем — отговаря Лукас. — Всичко е записано. Елин бърка в джоба си и изважда телефона. Откъде да започне със снимките?

Тялото на Адел.

Поривите на вятъра вече променят местопрестъплението, навяват сняг върху лицето й и развяват дрехите й. Но преди Елин да се залови за работа, се чува глас, едва доловим в свистенето на вятъра.

— Открих нещо.