![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
— Видях я, докато отстъпвах назад — гласът на младата жена трепери, тя закрива с ръка устата си.
Елин оставя чантата си на няколко метра и приклеква, за да разгледа кутията. Същата е като кутиите с експонати, разпръснати из хотела — направена изцяло от стъкло и дълга не повече от петдесет сантиметра.
Тънък пласт сняг е покрил повърхността, но част от стъклото е почистено, вероятно от жената, защото във финия пухкав сняг се виждат отпечатъци от пръсти.
Елин се стряска, когато вижда съдържанието и стомахът й се свива.
Пръсти. Три пръста.
Плътта е ужасяващо сивкавобяла, осеяна с размазани петна кръв.
Ръката й се разтреперва.
Поеми си дълбоко дъх. Усеща, че очите на хората са приковани в нея. Овладява се, навежда се и внимателно издухва останалия сняг.
Сега Елин вижда всичко в детайли и с отвращение си мисли, че точно както е проектирана, стъклената кутия е предназначена за любопитни очи.
Всеки пръст е прикрепен за дъното на кутията с тънък малък гвоздей. Около всеки има тънка медна гривна.
Три пръста. Три гривни.
Елин накланя глава. Забелязва нещо гравирано откъм вътрешната страна на едната гривна.
Цифри?
Тя се доближава до стъклото и сега ясно вижда редица от пет мънички цифри. 87499… Очите й се стрелват към следващата гривна. Отново пет цифри — 87534.
Докато ги снима, Елин се опитва да проумее онова, което вижда — някой е ампутирал пръстите на Адел и после ги е заковал в тази кутия с гривни около тях.
Това означава, че не е било хрумване на момента, а е било планирано. Всеки елемент — завързването, ампутацията, торбата с пясък, стъклената кутия…
Всичко е внимателно обмислено, част от един разказ. Защото така изглежда, мисли си тя и изпитва чувство на гадене. Разказ. Извършителят се опитва да съобщи нещо. Това говори за организирано престъпление. Педантичен убиец.
Интелигентен човек, запознат с полицейската работа. Това вероятно означава, че ще има малко улики и че ще го намерят трудно.
Елин усеща, че под мишниците й избива пот. Това не е лъжица за нейната уста. Тук е чужда страна и половината от онова, което прави, не е в нейната експертна област.
Тя отново поглежда кутията. Упреква се за некомпетентността си. В съзнанието й проблясват застрашително спомени от предишните й грешки.
Елин чувства, че гърдите й се стягат и зрението й се замъглява и когато примигва, осъзнава, че съдържанието на стъклената кутия се е променило. Пръстите са се подули и са станали по-големи и по-кървави. Кръвта вече не е засъхнала, процежда се от връхчетата на пръстите и изтича през ръбовете на кутията върху снега.
Кръв.
Толкова много кръв, че издълбава бразди в снега и вече стига до носа на ботуша й…
Елин се втренчва ужасена и залитайки, се дръпва назад. Мъчи се да си поеме дъх.
Откъсва поглед от кутията, изважда инхалатора от джоба си и впръсква аерозола в гърлото си.
— Наред ли е всичко?
Елин вдига глава. Лукас Карон стои над нея. Лицето му е безизразно. Вятърът развява якето му и надипля материята.
— Да — тя пъха инхалатора в джоба си, поема си дълбоко дъх няколко пъти и чувства, че дишането й се нормализира.
— Донесох някои от нещата, от които се нуждаете — Лукас й подава малка кутия. — Ръкавиците, найлоновите пликчета. Скоро ще ви донесат и останалото оборудване. Един служител проверява дали всичко е стерилно.
— Благодаря — Елин изважда чифт ръкавици и едно пликче и слага останалите в чантата си.
Тя поглежда стъклената кутия и вижда, че кръвта и уголемените пръсти ги няма. Всичко е така, както го видя преди малко за първи път.
Ужасът обаче остава. Ужас, който изпитваш само в подобна ситуация.
Случилото се е ирационално и не може да се обясни просто. Елин знае, че се корени в нещо мрачно, толкова осезаемо, че може да го докосне.
40
Елин влиза в съблекалните на спа центъра, изхлузва гумените ръкавици и енергично разтрива ръцете си. Студени са и връхчетата на пръстите й са зачервени, но не са премръзнали.
Една от ползите от тичането, часовете, прекарани в бягане по крайбрежния път и хълмовете на Дартмур, в лоши климатични условия е, че тялото й е силно, свикнало да бъде извън зоната на удобство.
Тя поглежда часовника си. 16,30. Изминали са повече от пет часа, откакто откриха трупа на Адел. Сега навън е тъмно като в рог и условията се влошават — снежната вихрушка се върти като обезумяла, сякаш е центрофуга, тлъсти бели снежинки, осветени от лампите, тежко падат на фона на тъмното нощно небе.
От време на време вятърът подхваща сняг от земята, завърта го в зловещ танц и го захвърля на друго място. Ако е във Великобритания, криминалистите биха полудели. Елин си представи изпитото лице и смръщеното чело на колегата Леон и ругатните, които мърмори под нос.
Тя не може да направи много повече — заснела е стотици снимки, методично е събрала всяка възможна улика, а те бяха малко и разпръснати. Първоначалният й инстинкт беше правилен — извършителят наистина е педантичен.
В импровизираните пликчета за веществени доказателства има малко неща — няколко косъма, празни пакетчета от захар, фасове от цигари. Чифт сини бикини, смачкани на топка, полузаровени в снега. Елин ги събра всичките, но не храни големи надежди.
Докато прибира нещата си, телефонът й иззвънява. Елин го изважда и поглежда екрана. Не познава номера. Изглежда чуждестранен.
— Ало…
— Добър ден. Може ли да говоря с Елин Уорнър?
Мъжки глас. Говори английски със силен акцент. Не е френският напевен изговор, а немски. Насечен, гърлен.
— На телефона.
— Аз съм инспектор Уели Бернд, от федералната полиция на Вале — мъжът се прокашля. — Разбрах, че искате да говорите с някого за оказване на помощ в настоящата ситуация в „Лю Соме“.
Елин, се поколебава, изненадана от прямотата и официалния му тон.
— Точно така. Желаете ли да ви опиша подробно местопрестъплението?
— Мосю Карон е разказал на моя подчинен какво се е случило, но моля, бих искал да го чуя отново от вашата гледна точка.