![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
И успя. Докато беше във водата, Елин изпита всички възможни страхове — че ще потъне на недостижимо място. Сама.
Сама, както е Сам сега.
Винаги се стига до тук, нали? Винаги сам.
Уил я гледа и се кани да каже нещо, но вместо това хваща ръката й. След няколко секунди думите най-после идват, но Елин знае, че са различни. Неутрални. Той е загладил наум острите ръбове.
— Нека не правим прибързани заключения. Трябва да влезеш вътре, трепериш.
Не се застояват в съблекалнята. Елин бързо облича сухи дрехи и скоро се срещат с Уил на рецепцията.
Връщат се в стаята и той я слага в леглото и я завива с одеяла. Елин ляга на възглавницата, но внезапното бездействие и абсолютната неподвижност само засилват хаотичното биене на сърцето й.
Уил й дава топла чаша кафе и сяда на леглото до нея.
— Без кофеин. Мисля, че не се нуждаеш от допълнително стимулиране преди вечеря. Как се чувстваш сега?
— По-добре — Елин отпива глътка кафе. Твърде горещо е, но разсейването й харесва. — Беше шок… Знам, че звучи глупаво, но наистина си помислих, че няма да изплувам — гласът й потреперва. — Мислех си, че е същото, което се случи миналата година…
Уил слага ръка на рамото й и го стиска.
— И не е само това — Елин стиска одеялото между пръстите си. — По-рано, докато ти плуваше, някой ме наблюдаваше в съблекалнята. Чух, че някаква врата се отвори и затвори, но никой не излезе.
Уил се сковава.
— Наблюдавал те е? Мислиш, че е същият човек?
— Може би.
През лицето му минава сянка. И той си мисли същото. След онова, което му каза.
Айзак.
Уил се прокашля.
— Елин, наистина мисля, че трябва да си тръгнем — гласът му трепери. — Разбирам за Сам и защо си дошла тук, но след случилото се в спа центъра рискът е твърде голям. Не може да продължаваш така.
Той е прав. Да бъде тук, около Айзак, въвлечена в онова, което се случва… Елин не е готова. Онова, за което дойде, ще трябва да почака.
— Мисля, че ти… — тя млъква, съзирайки внезапно движение до вратата. — Уил, пъхнаха нещо под вратата.
Той се приближава, навежда се и взима нещо — лист хартия.
Разгъва го и започва да чете.
— Какво е?
— Евакуират хотела. Трябва да заминем утре.
34
Ден трети
Часът е единайсет. Третият и предпоследен автобус е готов да тръгне.
Елин седи в хотелския салон и гледа как служителите сноват насам-натам, мъкнат куфари и чанти и подвикват напътствия.
Повечето гости вече са слезли от планината, но са останали няколко, които стоят тихо на малки групи и изумено наблюдават суматохата и хаоса.
— Трябва да тръгваме, Елин — настоява Уил. На лицето му е изписано безпокойство. — Не можем да отлагаме повече.
— Знам, но исках първо да говоря с Айзак — тя си налива кафе, сипва малко мляко и гледа как тъмната течност се завърта в чашата.
Двамата закусват последни. На шведската маса са останали само няколко кроасана в кошничка, няколко парчета местна шунка, чай, кафе и пълни до половината кани със сок.
— Погледни навън — очите на Уил са приковани в прозорците. — Трябва да се качим на следващия автобус, Елин.
Тя проследява погледа му. Не прилича на ден — небето е облачно и тъмно. Рецепцията е изпълнена със сребриста светлина, прозорците са заскрежени, но се вижда снегът — замръзнали топчета, които се сипят от небето. Паркингът и дърветата зад него са затрупани с меки преспи, които стават все по-високи с всяка изминала минута.
Планината сякаш е нападнала хотела.
Докато Елин пие кафето, в салона настъпва тишина. Тя оглежда фоайето. Повечето служители са заминали. Автобусът сигурно е тръгнал.
— Виж — Уил й подава телефона си. — Влезли сме в новините.
Елин прочита статията.
Лавина става причина
ЗА ЕВАКУАЦИЯ НА ХОТЕЛ
в Швейцария
Днес автобуси евакуират повече от 200 туристи и хотелски персонал от петзвезден планински хотел в Швейцария, след като силен снеговалеж предизвика сериозно влошаване на времето в Алпите.
„Лю Соме“, който е разположен на височина 2200 метра, се намира в район с изключително висок риск от лавини“, каза Катерина Леон от полицията на кантона Вале в Сион.
„Сега рискът от лавина е пет по скалата, максималният, а пикът на бурята предстои. Някои гости не искаха да си тръгнат и кметът, в съответствие с разпорежданията на общината, заповяда принудителна евакуация — добави Леон. — Рискът от лавина е огромен.“
Евакуацията ще се извърши в неделя сутринта. Всеки автобус ще превози по 50 души в хотели в съседния курорт Кранс-Монтана.
Сесил Карон, управителката на хотела, каза, че евакуираните хора са спокойни.
— Помислих си, че ще ви намеря тук.
Елин вдига глава.
Айзак.
Той е разчорлен и раздърпан. Косата му е мазна и къдриците са сплъстени на главата му. Кожата над лявото му око лъщи, зачервена и възпалена.
Айзак поглежда багажа им.
— Готвите се да тръгнете? — гласът му е безизразен и леденостуден.
— Налага се да заминем, Айзак. Нямаме избор — Елин и Уил се споглеждат. — Дори ако не беше евакуацията, сега не мога да направя нищо.
— Аз няма да замина — грубо отсича Айзак. — Обадих се на полицията. Казаха, че ще дойдат днес. Ще ги чакам.
— Сигурен ли си, че ще дойдат? След заповедта за евакуация?
— Не знам, но не мога да замина — той я гледа, без да мига. — Ами ако Лори е някъде навън във виелицата? Ранена? Ако тръгна, може да минат дни, докато някой отново се качи тук.
— Няма да ти позволят да останеш дълго. Трябва да оставиш нещата на полицията.
— Полицията? — Айзак се изсмива глухо. — Какво мислиш, че ще направят? Ако бурята се влоши, те няма да рискуват живота си, за да я намерят. Така се действа в такива ситуации, Елин, знаеш го. Обаждат се и преценяват риска.