![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Елин поглежда очите й, които са като живи и блестят. Няма бръчки, които да показват излагане на въздух след смъртта.
Погледът й се отмества към маската на пода. Кожата й настръхва. Черната гума вече е посипана със сняг, но уродливата й форма се вижда ясно.
Какво ли представлява?
Елин мрази маски от всякакъв вид — за Хелоуин, хирургични. Прикриването я ужасява. Не знае какво се спотайва зад маската.
— Тази маска… — Сесил проследява погледа й. — Знам я от архива. Използвали са ги тук, в санаториума. Помощно средство за дишане — тя вдига ръка към устата си и започва да гризе ноктите си.
Елин кимва. Какво означава това? Някаква игра, която се е объркала? Нещо сексуално?
Тя отново поглежда ръката на Адел. Въжето около китките й предполага, че е била хваната и държана някъде известно време. Имало е достатъчно време да ампутират пръстите й, мрачно си мисли Елин, докато оглежда малките остатъци, около половин сантиметър над кокалчето.
Нищо обаче не показва как Адел се е озовала във водата и какво се е случило, докато е била там.
Всички следи сочат, че се е удавила, но защо това се е случило толкова спокойно? Ако е била жива, когато е паднала във водата, защо никой не е чул нищо? Въпреки че ръцете й са били завързани зад гърба, тя вероятно би се носила по водата, мятала се е, разплисквала е водата и е имала време да извика за помощ.
Дори ако някой е държал главата й под водата, което изглежда малко вероятно поради липсата на охлузвания, пак би се вдигнал шум, но защо никой не е чул нищо?
И тогава Елин съзира малка, тъмна сянка на дъното на басейна, на няколко метра от мястото, където беше трупът на Адел. Със засилващо се чувство на безпокойство тя се изправя и насочва лъча на фенерчето към водата.
Торба с пясък.
Елин затаява дъх. Адел е била удавена с тежест.
Затова никой не е чул нищо. Някой е искал Адел да умре бързо. Ефикасно.
Изчезват всякакви остатъци от съмнения. Внезапното, остро прозрение я пронизва в гърдите.
Не е нещастен случай. Адел е убита.
Предумишлено убийство.
У Елин нахлува мрачен ужас.
Изпитва дори физическа болка. Един живот, отнет толкова насилствено. Множество други начини щяха да бъдат по-бързи и не толкова болезнени, но Адел е трябвало да страда.
Елин отново поглежда лицето й и изразът в очите на мъртвата жена придобива ново значение. Изражение на страх. На абсолютен ужас.
Била е уплашена, защото е знаела какво ще се случи.
Усещала е тежестта на торбата с пясък, която я дърпа надолу и как водата притиска маската, прониква вътре и стига до очите и устата й. Като обезумяла се е мятала на дъното на басейна и е използвала ценния въздух, който й е останал, за да се помъчи да се освободи. Сдържала е дъха си, докато може, и неволно е поглъщала вода, докато капка по капка са изместили въздуха от дробовете й.
Елин се обръща, леко се олюлява и се опитва да си събере мислите.
Кой би направил такова нещо и защо? Сигурно е имал достатъчно силен мотив.
Умът й започва да работи трескаво, обмисляйки следващите стъпки. С кого да говори. Какви въпроси да зададе. Но после осъзнава реалността. Напомня си, че случаят не е неин. Полицията ще дойде скоро. Трябва да го остави на тях.
Елин чува, че някой зад нея се прокашля.
— Моля, отдръпнете се — казва машинално тя. — Трябва да запазим чисто местопрестъплението.
Стъпките обаче се приближават.
Тя се обръща, готова да бъде още по-строга.
Лукас Карон.
Гневните думи на предупреждение отлитат пред критичния му изпитателен поглед.
Той е по-висок, отколкото изглежда на снимките. Черното му спортно яке е опънато на широките му рамене, но не е едър. Това е функционално добра физическа форма от часове спортуване навън, а не от вдигане на тежести в спортна зала. Елин пак си го представя как се катери по планината, как е увиснал на скала.
Лукас Карон поглежда трупа през разрошената си коса и чертите на лицето му се изопват. Прокарва пръсти по брадата си, по която е полепнал сняг. Толкова отблизо няма съмнение в роднинската му връзка със Сесил. Физическата прилика е изнервяща.
— Лукас Карон — той протяга ръка.
Елин я стиска. Дланта му е мазолеста, груба.
— Елин Уорнър — тя посочва към пода. — Съжалявам, но не трябва да стъпвате тук. Опитвам се да съхраня местопрестъплението за полицията.
Сивите очи на Лукас се втренчват в нейните.
— Това исках да ви кажа. Полицията… няма да дойде — гласът му е тих и настойчив. — Паднала е лавина. Пътят е блокиран, не могат да преминат.
38
— Лавината е на около половин километър по-надолу. Единият шофьор отиде да я види и каза, че е висока пет метра. Ще могат да я разчистят, но ще отнеме няколко дни — Лукас вдига качулката на якето си. Движението закрива за момент лицето му, но Елин вече е забелязала проблясъка на паника в очите му.
— Не могат ли да я разчистят по-бързо?
— Не е лесно — изражението му е мрачно. — Това е суха лавина, не е само сняг. Оголила е планината — дървета, камъни, растителност. Истинско чудовище.
— Защо е толкова трудно да се разчисти?
— Тези лавини… са невероятно мощна стихия. Силата на падането действа като гигантска мелачка и раздробява снега на все по-фини частици. Когато спре, снегът е толкова плътно натрупан около отломките, че не може да се използва снегорин. Машината се задръства — Лукас се прокашля, — а и движението… Лавината затопля тънък пласт от снега и образува лед, затова лавината е не само компактна, но и твърда. Като бетон.
— Няма ли друг път, по който да се стигне до града?
— Не. Единственият начин е с хеликоптер, но вятърът е много силен. Няма да излетят. Опасно е.
Елин се замисля върху думите му и най-после осъзнава. Сами са.
Тя отново поглежда трупа. В стомаха й равномерно пулсира тревога.
— Ще можете ли да помогнете? Докато дойде полицията? — Лукас пристъпва от крак на крак. — Останаха само няколко гости, но има много служители. Не мога да поема никакъв риск.