![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Вземи малко оттам и внимавай за температурата на иглата.
Докато асистентът вадеше малка бутилка от един хладилник, Доней разказа на Флеминг колко е напреднала.
— Синтезираме около точката на замръзване, а те оживяват при нормална температура. — Изглеждаше съвсем приятелски настроена независимо от отношението на Флеминг.
Асистентът проби гумената тапа на бутилката с иглата и изтегли малко течност в спринцовката.
— Към каква форма на живот принадлежат? — попита Флеминг.
— Представляват съвсем прости късчета протоплазма с ядра. Какво искате да видите, пипалца и главички ли?
Тя взе спринцовката, капна от течността върху едно предметно стъкло и го постави на предметната масичка.
— И какво правят?
— Отначало се движат малко, после умират. В това е бедата. Вероятно още не сме открили подходящата хранителна среда.
Тя се наведе над микроскопа и нагласи окуляра. Щом сложи предметното стъкло, двамата можаха да видят образуването на отделни клетки — прозрачни дискове с по-тъмен център, които плуваха на екрана в продължение на няколко секунди. Докато Доней нагласи микроскопа на по-висока степен на увеличение, те спряха да се движат — явно бяха мъртви. Тя измъкна предметното стъкло.
— Да опитаме другата култура. — Доней се извърна и ги изгледа с уморена усмивка. — Така може да продължи цяла нощ.
Скоро след полунощ видяха Бриджър да напуска бунгалото си. Бреговият патрул го наблюдаваше, докато той слизаше по пътеката към вълнолома. Не му се обадиха, а телефонираха в караулното помещение от едно старо картечно гнездо в горния край на пътечката. Куодринг и Джуди се присъединиха към тях преди Бриджър да потегли от пристана. Моторната лодка изкиха два пъти, после с равномерно буботене запори водата. Луната светеше и те видяха как лодката се насочи извън залива.
— Няма ли да го последвате? — попита Джуди.
— Не. Той ще се върне. — Куодринг тихо извика към караула: — Стойте горе и се пазете да не ви види. Може би ще чакаме дълго.
Джуди погледна към морето, където малката лодка се губеше сред вълните.
Луната се скри дълго преди зазоряване и макар да бяха с шинели, беше им ужасно студено.
— Защо не се връща? — попита Джуди Куодринг.
— Не иска да плава в тъмнината.
— Ако знаеше, че сме тук…
— Откъде ще знае? Просто чака да се зазори.
В четири часа караулът се смени. Все още бе тъмно. В пет часа първите бисернобледи ивици прошариха небето. Нощният дежурен тракаше термосите с чая. Той остави един в караулното, друг на главния вход, трети — в сградата на компютъра.
Доней вдигна очилата на челото си и шумно отпи.
— Защо не привършваш, Маделин? — Рейнхарт се прозина.
— Скоро ще свърша. — Тя постави ново предметно стъкло под окуляра. На масата до нея имаше табличка, наполовина пълна с използувани стъкла, а отсреща се беше разположил Флеминг — изпълнен с неприязън, но заинтригуван.
— Чакай! — Тя помести стъклото. — Ето една!
На монитора се виждаше как се образува клетка.
— Тази се справя по-добре от останалите — каза Рейнхарт.
— Става доста голяма. — Доней повиши степента на увеличението. — Гледайте, започва да се дели!
Клетката се удължи, двата й края се заоблиха и се разделиха, после всяка от двете части се раздели на нови клетки.
— Тя се размножава! — Доней се облегна назад и се взря в екрана. Лицето й бе сбръчкано от преумора и щастие. — Създадохме живот! Действително създадохме възпроизвеждаща се клетка! Вижте, пак се дели… Какво ще кажете, доктор Флеминг?
Флеминг се беше изправил и напрегнато наблюдаваше екрана.
— Как ще я спрете?
— Няма да я спирам. Искам да видя какво прави.
— Добива доста кохерентен вид — забеляза Рейнхарт.
Флеминг стисна пестници върху масата.
— Убийте я!
— Какво? — Доней го изгледа с лека изненада.
— Убийте я, докато можете!
— Ние я контролираме напълно.
— Така ли? Вижте как расте! — Флеминг посочи към бързо удвояващата се маса от клетки на екрана.
— Всичко е нормално. За една седмица можете да отгледате амеба с размерите на Земята, ако я храните достатъчно бързо.
— Това не е амеба.
— Удивително прилича на амеба.
— Убийте я! — Флеминг погледна разтревожените им твърди лица, после премести погледа си към екрана. Сграбчи тежкия термос, в който бяха донесли чая, и го стовари върху предметната масичка на микроскопа. В смълчаната стая се разнесе звън на метал и счупено стъкло. Екранът потъмня.