Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
От хълма юношата и девойката слезли към колибата, където по-рано мечтали проекта си.
И след тезу думи от кръга от хора наоколо стоящи към младите се приближил човек, редом до който вървяло старо куче с малко пале. Още при обхода на младите, те кучето признали и им харесало.
С поклон човекът на невестата палето подарил. На старото куче той дал команда, и легнало то в краката на юношата с венеца. Кучето било научено така, че да помага на човека да обучава всичките животни.
При входа заповядал юношата да седне кучето, а палето в колибата девойката занесла. Отишли до колибата и други хора един подир друг, в ръцете носейки котенце или малко агне, жребче на повод водели или меченце.
С плет от клони сплетен хората бързо изграждали навес редом с колибата. И скоро жилището където неотдавна хора почивали било запълнено с животни млади. В това имало велик смисъл. Размесени заедно те в дружба вечна щели да живеят, да си помагат и да се грижат един за друг. Това не е мистика, това е закон на Създателя на природата. И днес ще можеш да се убедиш в това. Когато израстнат заедно кученце и коте, приятели остават и като възрастни.
Ведическият период помежду другото е характерен и с това, че хората познавали предназначението на различни твари. И всичките животни са служели на човека.
Не е бил затормозен човек с изхранването на животните — самите те го хранели. Домашните животни и човекът през Ведическитя период са били вегетарианци и месо не са ядели никога, дори не можели да си помислят за храна такава. Многобразието на растящото наоколо могло с излишък да задоволи вкуса на човека и животните, редом с него живеещи.
В дадения случай за младите донесли всичко най-хубаво, което имали са хората от двете селища.
Приемайки подаръците, пак на хълма се изкачили младите:
— Благодарим на всички, — казал на събралите се увенчаният жених, — благодаря на всички за сътворението на пространството. Ще го пази родът мой за векове.
— Благодаря на майките, творец които са родили, — казала девойката — невеста.
И като се обърнала към юношата, тя добавила:
— За радост на Създателя на Слънцето и на Луната, на безбройните звезди и на прекрасната Земя, ще сътворим всичко, което можеш да помислиш ти.
— С теб, богиньо прекрасна и хората, — отговорил юношата на невестата и добавил:
— Единствено и само ти способна си да вдъхновяваш моите мечти.
От хълма слезли младите отново. И всекиго от тях семейството роднини заобиколило с поздравления. А хората завили хоровод покрай участъка и запели радостна песен.
Идвала вечерта. Със своите роднини младите се оттеглили всеки в своя дом. Две нощи и един ден сега един друг няма да се видят.
Пристигнал в къщи, след като сили много е отдал на своето творение, дълбок сън ще заспи творецът-юноша. И в своята постеля девича ще заспи невестата — красавица.
Хората останали на мястото, където се извършило в любов сътворение, ще пеят песни в хороводите. Усамотени в двойки, приятни спомени ще възкресят и възрастните, как всичко е било при тях във ден подобен.
От двете селища най-добрите майстори за денонощие под песните и хороводте ще построят неголям дом, плътно нареждайки един до друг греди във венец. А между тях — мъх и от треви букет уханен. След денонощие жените ще поставят плодове в новия дом. Двете майки постеля ще покрият с ленени покривки. И през втората нощ ще се оттеглят всички до един хората от участъка.
След нощта първа ще се събуди, когато слънцето се вдига над земята, и с радостта си и ликуването си ще освети родителският дом женихът-юноша. С първата си мисъл той ще си спомни за венеца. Ще го вземе. На главата ще го сложи, усмихващ се на всички той като блажен.
Заедно с братя и сестри при ручей ще отиде да се измие с изворна вода. Вървейки през градината към къщи ще срещне своята майка Радомир.
С усмивка стаена ще се любува на сина си майката.
Няма да издържи със сили пълният юноша и ще се възхити на срещата със родната си майка. Ще я вдигне на ръце ликуващ и като дете ще я върти и ще възкликне:
— Животът колко е прекрасен майко, мамо!
— Ах! — ще възкликне майката, ще се засмее. Усмивката си скрил в мустака ще се засмее и дядото.Ще доближи ликуващия бабата, ще каже:
— Млади Бог наш, спри. Ликуващата си енергия ти запази. Изпий отвара от треви спокойни, за да не прегориш в енергията. Нейното време ще настъпи след тази нощ.
Изпил отварата, ще почне с дядо си беседа юнощата, на живота за смисъла, за Вселената, но скоро в сън ще го склони отварата. Здрав сън ще заспи върху покривка за спане бродирана, юношата, когото бабата нарича млад бог.