Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Бих напуснал завинаги Калкута, но нямам пари. Кой съм аз, беден селянин от кастата на шудрите, родом от Ангуда, но едва ли някога ще се върна отново там.
Само господин Кришна ми остана приятел. Именно той ме повика да ви разкажа своята история. Вече я чухте.
Кришна едвам преведе последното изречение, беше съвсем прегракнал. Краката на собственика се подаваха на пода иззад тезгяха, където той беше заспал. В помещението беше тихо. Отвън не долитаха никакви звуци. Часовникът ми показваше два и двайсет след полунощ.
Станах рязко и неволно съборих стола. Болеше ме гърбът, от дългия полет и умората бях паднал духом. Протегнах се и разтърках схванатите мускули при гръбначния си стълб.
Муктанандаджи изглеждаше съвсем изтощен. Беше махнал очилата с дебели стъкла и разтъркваше уморено очите си и основата на носа. Кришна се пресегна към студеното му кафе, изпи го на един дъх и на няколко пъти се опита да се прокашля.
— Имате ли… хрррр… имате ли въпроси, господин Лучак?
Както стоях, погледнах и двамата. Не бях сигурен дали гласът ми няма да ме подведе. Кришна се изсекна шумно с пръсти, изплю се на пода и заговори отново:
— Имате ли някакви въпроси, господине?
Продължих да го гледам безизразно, после отвърнах:
— Само един въпрос — рекох аз.
Веждите на Кришна се извиха любезно.
— Какво, по дяволите — подхванах аз. — Да го вземат мътните… какво общо има всичко това с поета М. Дас?
Юмрукът ми се стовари сякаш сам върху масата. Чашите с кафето подскочиха. Беше ред на Кришна да ме изгледа смаяно. Спомних си, че точно така ме е гледала и учителката в детската градина, когато бях на пет години и по време на следобедния сън бях подмокрил гащите. Кришна се извърна към Муктанандаджи и му каза пет думи. Младежът си сложи уморено очилата и отвърна още по-кратко.
Кришна ме погледна.
— Сигурно сте разбрали, че говорим за М. Дас.
— Какво? — възкликнах тъпо аз. — Кой? В какъв смисъл, да го вземат мътните? Какво искате да ми кажете, че свещеникът е бил великият поет М. Дас? Сериозно ли говорите?
— Не — каза безизразно Кришна. — Не свещеникът.
— А кой тогава?
— Жертвата — каза бавно Кришна, сякаш говореше на несхватливо дете. — Приносът. М. Дас е бил онзи, когото господин Муктанандаджи е донесъл за жертвоприношението.
9.
Калкута, на пазара продаваш въжета за удушвачи.