Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Тези приятни планове се изправиха пред първото сериозно препятствие още на следващата сутрин, когато на Мери бе оказана високата чест да бъде посетена от лейди Барат, мис Елизабет Ансби и майка й и лейди Колиер.
— Скъпа моя Мередит! — Лейди Барат стисна до болка ръцете на своята домакиня. — Бедното момиче! Какво нещастие! Колко неприятно за вас, да влезете в къщата без компаньонка!
Тя пусна ръцете на Мередит, която въздъхна облекчено, и разпери ръце в жест на неизразим ужас.
— Не можахте ли да изпратите Хюго, скъпа лейди Блейк? — попита мис Ансби. — Майка изпадна в шок, като чу какво е станало, и аз се уплаших, че отново ще получи пристъп. Бях готова незабавно да изпратя за доктор Хигинс, но за щастие се сетих да капна малко от ароматните й соли във вода и да…
— Моля ви — пошепна умолително Мередит, — сигурно ме смятате за пълна глупачка, но се боя, че нямам представа за какво говорите. Искате ли лимонада, за да се освежите след дългия път? Днес е доста горещо.
— Наистина ли не разбирате за какво говорим, Мередит? Естествено за посещението, което вчера сте направили на лорд Ръдърфорд в дома му — обясни Пейшънс. — Неомъжена дама в дома на ерген! Как можахте да извършите подобна глупост, скъпа моя?
Осите излизат от гнездото, каза си ядно Мери и поклати глава.
— Аз съвсем не бях сама — обясни твърдо тя и позвъни за Сийкомб. — Отидох с Хюго, а там беше и Роб. Впрочем, с Роб стана злополука, ръката му пострада.
— О, да! Чухме за това — обясни мисис Ансби, чието здраве беше толкова чувствително, и попи капчиците пот от челото си. — Ние сме на мнение, че това момче има нужда от здрава ръка.
— Сийкомб, бихте ли донесли лимонада за дамите? — помоли Мери след появата на слугата и се опита да прикрие напиращия в гърдите й гняв.
— Много сте внимателни — пошепна тя, след като се обърна отново към посетителките, и закърши ръце. — За мен беше безкрайно неприятно, но негово благородие се държа много деликатно.
— Да, и ви е придружил до вкъщи — заяви строго лейди Колиер. — Сигурна съм, че това изобщо не е било необходимо, след като братята ви са били с вас.
— Права сте, но лорд Ръдърфорд е толкова любезен. Роб имаше силни болки, а негово благородие знае как да го успокоява.
— О, Мередит, не бива да се тревожите — заяви великодушно Пейшънс и помилва ръката й. — Напълно разбираемо е, че в страха за братчето си напълно сте забравили правилата на приличието, а щом сте били с Хюго, значи не е било толкова страшно. Но искам да помислите за друго, скъпа моя: според нас не е особено умно да окуражавате лорд Ръдърфорд да ви посещава в дома ви. Чух, че бил тук преди два дни, освен това ми казаха, че ви видели да разговаряте оживено пред Малори хаус.
— О, боже! — пошепна съкрушено Мери. — Изобщо не помислих, че върша нещо неприлично… Да, Сийкомб, благодаря ви! — Тя се усмихна облекчено, когато старият й слуга остави таблата на масата. С непроницаемо изражение той наля студена лимонада от каната и подаде чашите на дамите. След това застана до вратата, за да изчака евентуални други желания. Беше му напълно ясно каква сцена се разиграва в салона. Тези достопочтени матрони нападаха младата лейди Мери — и той беше готов да й помага с всички средства.
Мередит, която знаеше, че слугата й е останал в стаята, за да я защитава, се усмихна и каза спокойно:
— Благодаря ви, Сийкомб! Ако имаме нужда от още нещо, ще позвъня.
— Както желаете, милейди. — След скован поклон слугата напусна стаята. Мери се приготви за неприкрито мръщене на носа и обвинителни погледи от страна на самопровъзгласилия се закрилник, след като гостенките си отидеха.
— Нима очаквате от мен да затворя вратата пред лорд Ръдърфорд? — попита с невинно изражение тя. — Той беше любезен да прояви интерес към момчетата. Вероятно разбирате, че Хюго има нужда от мъж, с когото да разговаря сериозно. Той желае да постъпи в някой орден, а това е решение за цял живот, решение, при което няма да се вслуша в съвета на сестра си. А Тио и Роб се възхищават от негово благородие и той обеща да ги вземе под крилото си. — Лъжите излизаха съвсем лесно от устата й и тя не изпитваше ни най-малко угризения на съвестта. — Аз почти не познавам лорд Ръдърфорд, но чух от Роб, че е бил с Уелингтън на Пиренейския полуостров, докато тежко раняване в рамото не го принудило да подаде оставка от армията. В момента лордът има спешна нужда от интересно занимание. — Тя се усмихна с достойна за съчувствие безпомощност. — Както изглежда, негово благородие има желание да се погрижи за братята ми, за което мога да му бъда само благодарна.