Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
И точно както предишния път, негърът се раздвижи след тази команда и се промъкна зад файтоните, за да заобиколи жената и да я хване отзад. Ръката на Алена се плъзна към кожената торба и издърпа бързо пистолета на баща й. Тя с треперещи пръсти провери дали оръжието е заредено и за по-сигурно вкара нов фишек.
По всичко личеше, че чернокожият търсеше начин да се приближи незабелязано към жената. През това време Дюбоне продължаваше да се заяжда с нея.
Алена се измъкна от храстите, застана срещу негъра и насочи пистолета към гърдите му. Тя полека опъна петлето. Мъжът се вцепени, когато чу щракането, и внимателно се заоглежда, докато най-сетне откри откъде идваше заплахата. Веждите му уплашено трепнаха. Постепенно по челото му избиха малки капчици пот, докато наблюдаваше втрещено дребния хлапак с големия пистолет в ръце. Алена му направи знак с оръжието да отиде при останалите и негърът тръгна без съпротива. Дюбоне видя първо своя слуга и като реши, че той не му се подчинява, започна да крещи заповеди на неразбираемия език. Тогава на сцената се появи Алена.
Шерифът се извърна към нея, а тя го поздрави с небрежно кимване.
— Здрасти на всички!
— Какво означава това? — избухна шерифът. — Веднага разкарай пищова, преди да е гръмнал, момче!
— И това може да се случи, ако не поотстъпите всички от верандата и не оставите на мисис Хоутърн въздух за дишане!
Дюбоне побърза да изпълни поставеното условие, но шерифът пропусна предупреждението край ушите си и постави единия си крак върху най-долното стъпало.
— Е, мисис Хоутърн…
Изстрелът от пистолета беше оглушителен. Шерифът отстъпи няколко крачки назад. Алена веднага запъна отново петлето и негърът, който тъкмо се канеше да се нахвърли върху нея, замръзна насред крачка. Момчето трябва да си е загубило ума, помисли си шерифът. Със стиснати юмруци, почервенял от гняв, той изрева:
— Проклет малък пикльо! Веднага хвърли пищова или ще ти нашаря с него задника, преди да те пъхна в килията! Тук си имаш работа със закона и…
Той замлъкна, когато се чу тропот от конски копита и силни викове. Конят и ездачът се приближаваха право към тях.
С изисканата гъвкавост на офицер от кавалерията Коул скочи от ситно пристъпващия кон.
— Какво става тук? — поиска да узнае той, докато завързваше коня.
— Не зная какво ви засяга това, мистър.
Шерифът изплю кафеникавочерна струя тютюнев сок върху тревата. Погледът, който хвърли към северняка, съвсем не беше приятелски. Коул пъхна ръкавиците си за езда в колана и уж случайно остави ръката си да почива върху кобура.
— Позволявам си да ви напомня, че в този край действа военно положение, сър! Това означава, че функционирането на цивилните служби е преустановено. За всички служебни действия, които се предприемат без разрешението на военния губернатор, можете да бъдете подведени под отговорност.
Шерифът изруга тихо и посочи към момчето.
— Аз дойдох дотук, за да изпълня своите задължения като служител на закона, а този нехранимайко взе да стреля по мен!
Алена отвърна на въпросителния поглед на Коул с невинно повдигане на раменете.
— Можех и да го надупча. — Тя посочи с оръжието негъра: — И онзи там можех да очистя, когато се прокрадваше изотзад към бедната стара жена.
— Прибери оръжието, Ал — заповяда Коул.
Алена положи готовия за стрелба пистолет върху парапета на стълбите, така че да й е под ръка. Тя не изглеждаше особено развълнувана. На първо време с удоволствие предостави на капитана възможността да се справи със ситуацията.
Коул се обърна.
— Питам още веднъж — каза заплашително той, — какво става тук?
Мис Хоутърн изпревари яростно жестикулиращия Дюбоне и обясни накратко за какво е спорът. Когато стана въпрос за разписката, Коул я прекъсна:
— Мога ли да видя бележката?
Възрастната дама го погледна хладно.
— Защо трябва да се доверявам на един янки?
Тогава се намеси Алена.
— Той наистина е само някакъв си янки, но мисля, че може да му се вярва. Поне не е по-лош от другите.
— Това звучи доста убедително, но ти толкова добре ли го познаваш, детето ми?
— Във всеки случай не съм приятел на оня там — отвърна Алена, поглеждайки към Дюбоне. — Следователно съм на ваша страна. Капитана го познавам от лазарета. Той закърпва там ранените.
Мисис Хоутърн се замисли за миг и взе решение. Бръкна в пазвата си, извади оттам една хартийка и я подаде на Коул.
— Сметнах, че на моята възраст това е най-сигурното скривалище — обясни тя.