Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Малък вироглав негодник! — изсъска Коул през зъби. Не беше ли казал Дюбоне, че ще се яви с шерифа при мисис Хоутърн? По всичко личеше, че Ал вършеше нещо, което можеше да му струва твърде скъпо.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Отдавна вече бе престанало да вали, но улиците и пътищата приличаха на блато. Алена се мъчеше отчаяно да накара стария си кон да върви по-бързо. Тя удари Ол Тар с една върбова пръчка, но единственият резултат беше, че конят за кратко премина в тръс, който раздруса всичките й кости.
В един момент вече не можеше да продължи, защото калният път беше свършил. Алена зърна къщата на мисис Хоутърн през гъстия храсталак. Пред нея стояха два файтона. Единият от тях беше елегантен, четири местен, с гюрук. От това Алена заключи, че Жак Дюбоне беше пристигнал преди нея, а другият файтон принадлежеше на шерифа. Тя се спусна от коня и се запромъква боса покрай дълъг жив плет, докато накрая сред дивите лози пред нея се откри фасадата на къщата. Веднага разпозна Дюбоне, който дори беше намерил време да се преоблече. Огромният негър се беше облегнал тежко на файтона. Недалеч от Дюбоне, в подножието на външните стълби, стоеше друг мъж, чието телосложение беше почти толкова здраво, колкото на негъра. Това трябва да беше шерифът.
Горе на стълбите стоеше висока белокоса жена на около шейсет години. Осанката й беше горда, почти високомерна, а ръката й властно почиваше върху дръжката на сабя. Тук нямаше нужда от много думи: тя щеше да използва сабята, ако някой се приближеше.
Алена продължи приведена покрай живия плет, докато стигна до задния край на къщата. Шмугна се през един процеп в плета и потърси място, откъдето, скрита зад ниските храсти, можеше да наблюдава сцената, без да изпуска нито дума.
Дюбоне размахваше енергично ръце и по всичко личеше, че иска да подтикне шерифа към действие.
— Нали ви казвам, че притежавам всички документи. От тях недвусмислено се вижда, че съм купил тази къща от банката!
При тези думи той извади цял куп книжа от джоба на палтото си.
— Ето, вижте, шерифе, всичко е редовно! Затова настоявам незабавно да арестувате тази жена!
Шерифът явно не бързаше толкова да премине към действие. Той колебливо пъхна голямо парче тютюн за дъвчене между зъбите си. Това разгневи още повече Дюбоне.
— Е, хайде, ще сторите ли нещо или не?
— Ами… — каза шерифът нерешително. — Аз просто исках да чуя какво ще каже дамата за цялата тази история, но вие не й давате думата, мистър Бони.
— Дюбоне — поправи го гневно Жак. — Но какво би могла да стори жената срещу това тук, шерифе! — Той размахваше книжата под носа му. — Призовавам ви да пристъпите към действие. В противен случай ще бъда принуден да се обърна към вашите началници.
Намръщен, шерифът свали шапката си и пристъпи плахо към стълбите, на които стоеше жената.
— Съжалявам, мадам, но трябва да изпълня задълженията си, точно както каза този мъж.
— Разбира се, шерифе — отговори жената с глас, който звучеше дрезгаво и твърдо, но въпреки това тембърът беше някак приятен. — Но се питам дали Дюбоне ви е известил колко добре умея да се справям със сабята на покойния си съпруг.
Шерифът със съжаление поклати глава.
— Бих предпочел да запазите спокойствие и просто да дойдете с нас.
Жената гордо вдигна повехналата си брадичка.
— При цялото ми уважение към вас, ще трябва да откажа. Аз добре познавах майка ви — тя беше прекрасна жена. Чудя се какво би казала, ако можеше да ви види сега!
— Ами, мадам, ъъъ, искам да кажа… аз… — запелтечи шерифът и силно се изчерви.
— Вашата работа е да осигурявате справедливост и ред — изкрещя Дюбоне и направи крачка напред. — Аз съм заплатил на банката куп пари за тази къща. Няма да се оставя да ме будалкате така. Арестувайте моментално дъртата!
— За какви дългове говорехте одеве, млади момко! Та аз ги изплатих преди повече от шест месеца — заяви мисис Хоутърн с ледено изражение на лицето. — Притежавам дори разписка…
— Ха-ха! Разписка! Това вече го казахте, но досега не съм видял и помен от нея.
Жената продължи да говори, като че изобщо не е била прекъсвана:
— …разписка с подпис и печат от банката, както си му е редът.
— Хайде, хайде, такова нещо изобщо няма! — извика Дюбоне и се осмели да направи още една крачка напред.
— Във всеки случай, сър — каза възрастната дама с невъзмутима усмивка, — ще видите какво ще ви се случи, ако стъпите дори с единия си крак на стълбите.
Дюбоне се тресеше от гняв. Той каза бързо няколко думи, които шерифът и възрастната дама не разбраха, но Алена ги чу в своето скривалище и внезапно се досети, че Дюбоне беше казал нещо подобно малко преди чернокожият да я заклещи днес в лазарета.