Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Шемей плаче, тате.
Неспособна повече да сдържа сълзите, които се спуснаха като тънки ручейчета по бузите й, Шимейн безпомощно вдигна глава и срещна стреснатия поглед на мъжа срещу себе си. Беше понесла с твърда решителност всички опити на Мориса и Гъртруд да я унижат и унищожат. А ето че сега бе загубила самообладание просто защото се беше намерил човек, който да прояви малко добрина към нея.
— Извинете, господин Торн… — Тя млъкна, защото се боеше, че ще се срине напълно, ако се поправи и използва другото, по-фамилиарно обръщение. Сетне се опита да обясни. — Аз не… не очаквах да се държат с мен толкова добре. Повече от четири месеца никой не ми е казвал блага дума, никой мъж не ми е сторвал път, за да мина, нито е стоял прав, за да ме изчака да седна първа. Много се срамувам от сълзите си, сър… но изглежда, че… че съм неспособна да ги спра.
Гейдж извади от джоба на панталоните си една чиста носна кърпа и й я подаде. После, докато тя бършеше с нея мокрото си лице, отиде до шкафа в кухнята, извади две малки чаши и ги напълни с мляко — едната до горе, а другата — някъде до към средата. Накрая се върна до масата и подаде пълната чаша на прислужницата си.
— Изпий я, Шимейн. В момента имаш нужда от мляко, а не от чай. То ще ти помогне да се успокоиш. — Той разряза още една кифличка, намаза двете половини с конфитюр и ги постави в отделна чиния пред нея. — И опитай своите кифлички, момиче. Миришат превъзходно.
Шимейн се засмя през сълзи и забеляза как на устните му трепва лека, топла усмивка. Незнайно защо, но това мимолетно разчупване на суровото му изражение облекчи сърцето и духа й. Тя покорно отпи от млякото, което беше студено и много вкусно, сетне се зае с кифличките с видима охота. Андрю шумно засърба своето мляко, подпомогнат от баща си, който държеше чашата до устата му. Чак след това Гейдж си наля чай и започна да яде. Известно време се храниха мълчаливо, наслаждавайки се на вкусните кифлички. После, решен да развесели своята прислужница, която още не се бе отърсила напълно от напрежението, Гейдж подхвана разказ за една мечка, която преди години му бе създала доста главоболия.
— Старият Едноушко беше невероятно зло създание, което ненавиждаше хората — вероятно защото бе загубил ухото си при схватка с един трапер, който за малко не беше платил с живота си за това. Бях го виждал няколко пъти да се навърта насам, но тези посещения завършваха безобидно. Една мразовита сутрин, обаче, на връщане от тоалетната съзрях Стария Едноушко да се опитва да отмъкне едно младо теле, което бях купил наскоро. Навярно възнамеряваше да закуси с него и появата ми, която очевидно осуетяваше намеренията му, страшно го вбеси. Не ми отне много време да проумея, че копнее за мъст или поне за вкусна хапка от собственото ми тяло, защото стоеше срещу мен и явно дебнеше да направя само едно движение, за да се нахвърли отгоре ми. Пушката ми беше в къщата и на практика нямах нищичко, освен панталоните на краката си. Бях напълно беззащитен и нямах представа как ще се измъкна. За щастие Виктория бе чула ръмженето на мечока и веднага дотича на верандата със зареден мускет. По онова време бременността й вече беше силно напреднала, но тя не се поколеба нито за миг. Когато Старият Едноушко се обърна към нея, готов да я нападне, жена ми вдигна пушката, прицели се и го застреля право между очите. — На лицето му трепна усмивка, по-кратка от светкавица. — Така се сдобихме с меча кожа за пода на спалнята. Аз я обработих и я сложих до леглото от страната на Виктория. През следващата зима, когато й се налагаше да става нощем, за да кърми Андрю, кожата пазеше босите й крака от студа.
Макар очите на Шимейн все още да бяха зачервени, сълзите й бяха престанали, а зелените й ириси сияеха оживено изпод дългите, влажни ресници. Като облегна слабия си лакът на масата, тя подпря брадичка на дланта си и се усмихна на своя господар.
— Мисля, че наистина ще е добре да ме научите да стрелям, господин Торнтън — в името и на вашата, и на моята собствена безопасност.
Гейдж също й се усмихна, макар и едва доловимо.
— Надявам се това да стане още тази седмица.
Щом свършиха с яденето, Шимейн стана и се зае да вдига масата. В това време господарят й изми ръцете и лицето на сина си и го взе на ръце. Момчето се прозина и положи главица на рамото на баща си, който го понесе към спалнята. Скоро Гейдж се появи отново, като затвори тихичко вратата зад гърба си, взе бутилката с мляко и отиде да я сложи обратно в кладенеца. Когато се върна в кухнята, носеше в ръка малка кутийка.