Като цвят по течението

Тя осъзна, че е зяпнала, и побърза да затвори уста. Усещаше как лицето й гори и това още повече засилваше смущението й. Да можеше поне роклята да не е толкова тясна, помисли си Шимейн, като неволно скръсти ръце пред гърдите си.

— И п-през ум не ми е минавало, че това застрашава целомъдрието ми, уверявам ви, господин Торнтън — излъга тя, прекрасно съзнавайки колко неубедително звучи.

Реакцията му беше едно кратко трепване на устните, наподобяващо скептична усмивка.

— Тогава ти си много по-различна от повечето млади жени в това място. Според много хора положението на един вдовец е толкова окаяно, че е готов да се нахвърли върху първата срещната фуста, само и само да задоволи мъжките си нужди, със или без сила. — Той забеляза, че бузите й пламват още по-ярко и се запита дали причината е в недотам приличните му думи или в това, че догадката му относно нейните страхове се е оказала правилна. — Повярвай ми, Шимейн, аз умея поне малко да подбирам.

— Аз също, сър! — вирна надменно брадичка Шимейн. — И ако ми позволите, бих се разграничила от другите жени, за които говорите. Не съм склонна да се хвърлям в краката на всеки срещнат мъж. Знам, че когато срокът на присъдата ми изтече, вече ще бъда стара мома, но мога да ви уверя, че това изобщо не ме притеснява, стига честта ми да остане неопетнена. И ще си запазя китките и глезените за себе си, ако нямате нищо против!

Гейдж тикна кутийката с мехлема в ръката й с гримаса на зле овладяно раздразнение.

— Ако промениш мнението си, Шимейн, с удоволствие ще ти помогна… без да накърнявам девствеността ти.

С което той се обърна кръгом и излезе през задния вход, затръшвайки вратата след себе си толкова рязко, че Шимейн подскочи. Внезапно гневът й се изпари, за да отстъпи място на тревога и страх. Можех да се държа малко по-разумно, укори се тя. Нямаше нужда да му показва толкова ясно, че се бои от допира на красивите му, изящни ръце.

От съседната стая долетя тихо хлипане — навярно звукът от затръшнатата врата бе събудил Андрю. Шимейн изтича до вратата на спалнята, отвори я тихичко и предпазливо надникна вътре. Момчето се бе свило в средата на голямото легло, завито с леко одеяло. Очите му бяха затворени, но тъничките му вежди бяха сбърчени, а нацупените му устни издаваха тихо, злощастно скимтене. Тя пристъпи на пръсти до леглото, наведе се и лекичко погали бузката на детето, като в същото време запя една ирландска приспивна песен. Смръщената гримаса изчезна от личицето на Андрю почти мигновено, а дишането му се успокои. Накрая момчето се обърна по гръб с доволна въздишка и отново потъна в дълбок сън. Без да спира да припява тихичко, Шимейн го зави грижливо с одеялото и се обърна с намерение да излезе от стаята, но в същия миг се закова на място, стресната от тъмната фигура, застанала на прага.