Като цвят по течението

— Дойдох да се извиня. — Гласът му беше съвсем тих. — Знам, че си преживяла много и че капитан Фич копнееше да те запази за себе си и да те направи своя любовница зад гърба на съпругата си, но не всички мъже са такива. Не биваше да се държа така с теб, Шимейн. Съжалявам.

Шимейн се вторачи невярващо в него. Само това ли искаше? Да се извини? Господи, не си ли даваше сметка, че я бе уплашил до смърт?

Едва събрала сили, тя се усмихна смутено — и на него, и на собствената си паника. Как бе могла да си помисли, че господарят й ще посегне на нейната чест, като че беше някаква неустоима красавица?! Както той сам бе изтъкнал, фактът, че е ерген не означаваше непременно, че е и развратник. Освен това беше споменал, че я намира за прекалено слаба.

Чак сега, когато пулсът й се бе успокоил, а разумът й постепенно беше започнал да си идва на мястото, Шимейн осъзна какво й е казал току-що и се изненада от прозорливостта му. Капитан Фич бе смятал, че прикрива много хитро коварните си планове спрямо нея, а ето че един напълно непознат човек ги бе разгадал още от пръв поглед. Може би в крайна сметка Гъртруд Фич не беше чак толкова умна, за колкото се мислеше.

Все още силно засрамена, Шимейн прие извинението му със сведен поглед и каза смирено:

— Струва ми се, че по-скоро вие имахте основание да се засегнете от детинската ми реакция, господин Торнтън. Боя се, че бях заслепена от мисълта колко е непристойно неженен мъж като вас да докосва една дама по китките и глезените. Сега виждам, че единственото ви желание е било да ми помогнете.

А не да ме изнасилите!, добави мислено тя, ядосана на себе си.

— Наистина бих искал да ти помогна — увери я меко Гейдж. Думите му я накараха да вдигне рязко поглед към него. Във въображението и се заредиха интригуващи картини, но за да не стане жертва на собствените си илюзии, тя по-бърза да ги прогони и да съсредоточи вниманието си върху онова, което говореше господарят й. Гласът му беше тих, но уверен. — Вярвам, че мехлемът ще излекува голяма част от възпалението.

— Тогава можете да го сторите — отвърна Шимейн с равен тон, като въздъхна напрегнато. Сетне събра сили да му се усмихне. — Но внимавайте много с глезените ми. Макар че като се сетя как тази сутрин Джейкъб Потс ме събори на земята, не съм сигурна кое е по-натъртено — глезените или задните ми части.

Сериозното му изражение за миг се сгря от нещо като усмивка.

— С радост бих направил масаж и на двете места, ако желаеш.

Току-що възвърнатото с толкова усилия самообладание на Шимейн се сгромоляса отново с гръм и трясък. Нищо чудно, че до преди малко се беше страхувала от най-лошото! Непредсказуемото чувство за хумор на този мъж определено даваше повод за подобни страхове.

Тя впери зелените си очи в красивото лице на своя господар с неприкрито подозрение и реши да изпробва устойчивостта на тази негова сурова сдържаност.

— Ако трябваше да определя произхода на чувството ви за хумор по кратките отблясъци от него, които вече съзрях, господин Торнтън, щях да се закълна, че като дете сте бил откраднат и отгледан от малките елфи4, защото единствено тези палави създания биха могли да ви направят такъв шегобиец.