Целувката на прокудения

В сандъчето беше скрито нещо тайно и много ценно за него. Сигурно заради това бе толкова упорит. Мислите й се надпреварваха. Какво толкова можеше да има в ковчежето, че да привлече вниманието на човек, който никога преди не бе идвал в замъка? Защо беше готов на всичко, за да го получи? Само при мисълта за него Гунила цялата настръхваше. Усещаше и нещо друго, което стягаше гърдите й като с желязна верига. Този мъж беше разпалил в тялото й страст, животинско удоволствие, родено в черните дълбини на душата й.

Младата жена стисна юмруци. Страхуваше се до смърт от тези мъж и в същото време желаеше коравата хватка на жилавите му ръце, сладостната тръпка от допира до гъвкавото му тяло. Желаеше отново да изпита силата на безогледното им сливане, сладостно-болезненото пулсиране между бедрата. Стресната от мислите си, Гунила скри лице в ръцете си. Какво ставаше с нея? Този мъж я е омагьосал! Сега е цялата негова.

Трябваше да се освободи от него, да не мисли повече за извършения грях. Щеше да се отърве от него в мига, в който му предадеше търсеното ковчеже!

Тя се надигна и незабелязано напусна мястото си. Запъти се обратно към замъка, без да бърза. Битките щяха да продължат още няколко часа и тя имаше достатъчно време да измъкне сандъчето от женските покои. Още сутринта беше узнала от хората, отишли да поздравят Изабела, че князът й е връчил ключа от двата скрина.

Гунила се обърна няколко пъти, но никой не й обръщаше внимание. Зрителите се тълпяха около пистата, повечето търговци също бяха напуснали щандовете си, за да наблюдават борбата. Тя мина спокойно през неохранявания мост, влезе през голямата порта, прекоси двора и стигна до жилищната кула. Единственият достъп до кулата отвън беше откъм една беседка. Използваха го всички, които не искаха да минават през палата и дългите коридори. Беседката беше в сянка и Гунила не забеляза тъмната фигура зад една от колоните. Когато мъжката ръка я хвана за рамото, подскочи и едва не изпищя.

— Виждам, че кученцето ми е станало послушно — пошепна Дьо Казевил и я хвана през кръста. В първия миг на изненада тя понечи да се отбранява, но бързо се овладя. Нямаше смисъл да предизвиква грубостта му. Трябваше да отнеме вятъра от платната му. Нападението е най-добрата защита. Трябваше да го изненада. И в никакъв случай да не показва страх!

— Естествено — проговори кокетно тя и потисна надигащата се паника. — Искам да сте доволен от мен, господарю.

Мъжът я изгледа недоверчиво.

— Откъде се взе това покорство, красива Гунила? Къде остана гордостта ти?

Тя се засмя и показа равните ри зъби.

— Нали винаги сте искали да я пречупите?

Той я погледна и тя забеляза искрата несигурност в тъмния поглед. Очите му! Те бяха слабото му място, през тях можеше да погледне в душата му!

Гунила го прегърна устремно и сведе главата му към лицето си. После страстно впи устни в устата му. Забеляза моментното му смайване, но само след миг той я привлече към себе си и ръцете му се плъзнаха по гърба й. Отговори на целувката и тя усети как по тялото й потече огън и се възпламени между бедрата й. Всеки нерв тръпнеше под напора на обзелото я напрежение. Зарови пръсти в гъстата тъмна коса, притисна го до себе си и мушна език между чувствените му устни. Усети вълнението му и се зарадва, когато той шумно пое въздух и очевидно се възбуди. Двамата се вкопчиха жадно един в друг, притиснаха телата си. Тя усети грамадната му възбуда между слабините и се наслади на котешки гъвкавото тяло, което се триеше в нейното. Дългите, силни ръце масажираха гърба й, кръжаха от двете страни на талията и Гунила простена. Продължи да смуче устните му, болезнено и диво, изви тялото си в ръцете му и притисна гърдите си о неговите.