Магьосникът Куестър Тюс

Чупка гномите му разказаха всичко. Многократно избухваха в сълзи на разкаяние, но най-сетне успяха да довършат разказа си. Бен търпеливо ги изслуша, като от време на време хвърляше поглед към Куестър и Уилоу и за стотен път през последните дни си задаваше въпроса, защо всичките тези неща трябва да се случват тъкмо на него.

Когато гномите свършиха разказа си и отново се обляха в сълзи, Куестър каза нещо на Буниън, който се отдалечи за малко, след което отново се върна. Поговори с магьосника, който се обърна към Бен.

— Изглежда троловете са потеглили оттук преди няколко часа. Но не е ясно накъде са тръгнали. Следите им се разклоняват в няколко различни посоки — Куестър позамълча, измъчван от неудобство. — Черньото очевидно разбира, че ние ще ги проследим и използва магически трикове, за да ни обърка.

Бен кимна с глава. Това едва ли е особено учудващо, каза си той. Законът на Мърфи се проявяваше с пълна сила. Той помоли Уилоу да стори всичко, което може, за да помогне на разбитите гноми да се възстановят от преживяното, после се изправи и се отдалечи, загледан в тъмнината и замислен.

Какво да прави сега?

Внезапно го обхвана онази несигурност, която го бе измъчвала в началото. По дяволите! Беше стигнал отново до задънена улица! Колкото повече се скиташе да търси тази бутилка, толкова по-дълбоко в безизходицата затъваше! Да не говорим за Абърнати и медальона, горчиво си напомни той. Бог знае какво им се е случило досега, запратени в един свят, където кучетата не са нищо повече от домашни любимци, а магическите медальони се заклеймяват като оръдие на дявола. Колко ли ще успеят да издържат, преди да им се случи нещо такова, за което той ще бъде вечно отговорен?

Той вдъхна дълбоко хладния въздух, за да прогони тези мисли и изложи лицето си на дъжда, за да го охлади. Нямаше никакъв смисъл да се самобичува в този момент. Безсмислено беше да стои тук и да мисли колко всичко би могло да бъде различно, как би могъл да бъде по-добър крал и да проявява по-добър усет за нещата. Просто трябваше да прогони съмненията и колебанията и да не ги допуска до съзнанието си. В момента трябваше да вземе решение какво да прави и просто да го направи!

— Ваше Величество? — обърна се към него Куестър с тревога в гласа иззад гърба му.

— Идвам след минутка — отвърна Бен.

Току-що бе стигнал до извода, че подхожда към ситуацията неправилно и бърка относно това, което е най-важно в момента да се направи. По-важно беше да успее да си върне Абърнати и медальона, отколкото откраднатата бутилка. Щеше да му отнеме много време да открие демона и да го принуди да се върне обратно в бутилката, а Абърнати просто не разполагаше с това време. Освен това, щеше да бъде необходим или много късмет, или магия, за да се преодолее съпротивата на Черньото, а Бен не смяташе, че може да разчита на първото. Трябваше да си върне медальона.

И така, проблемът бе как да си върне Абърнати и медальона, без да се налага да ги размени срещу бутилката?