Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
или в други действия, посветени
на брахман, също сат се нарича.
28
Но всичко, което се дава в жертва,
въздържа се и се дарява без вяра —
това е асат — то не съществува
нито в този живот, нито в отвъдното!
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седемнадесетата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ТРИТЕ ВИДА ВЯРА
Осемнадесета глава
Арджуна каза:
1
За същината на отшелничеството,
о, Махабахо, и на отказа,
Хришикеша, искам да зная.
Кажи за тях, о, Кешинишудан!
Върховносияйния каза:
2
Въздържане от жадувани действия
мъдреците наричат отшелничество
Въздържане от плода на делата —
това е отказ за просветлените.
3
„Всяко действие да се отхвърля
като зло!“ — казват някои учени.
А други: „Да не отхвърляме действието
като дар, въздържание или жертва!“
4
Чуй сега и моето мнение
за отказа, о, Най-добър сред Бхарата!
Отказът, о. Тигър между мъжете,
също има три разновидности.
5
Не трябва да се отричаш от действия
като жертва, дар и въздържане.
Защото жертва, дар и въздържане
са пречистващи за разумните.
6
Но и те следва да се извършват
с отказ от плодове и привързаност.
Ето какво е, о, Партха, моето
висше и окончателно мнение!
7
Не трябва да се отхвърля действие,
което е дълг — свещено правило.
Отказ от дълг — поради невежество,
е отказ — тамас — отказ на Тъмните.
8
Други от страх отхвърлят действията —
понеже те носят тъга и болка.
С такъв отказ-раджас — Пристрастен отказ —
не се постига целта на отричането.
9
Който си казва: „Това е дългът ми!“,
и действа според свещеното правило,
отречен от плодове и привързаност,
извършва Светъл отказ — във саттва.
10
Който наистина се е отрекъл —
разумен, Светъл, спясен от съмнения
не мрази неприятните действия
и към приятните не е привързан,
11
За никой телесен не е възможно
напълно да се откаже от действия;
Който не взима плода от делата си —
той се е отказал наистина.
12
Има три вида плод от действията —
нежелан, пожелан или смесен —
след смъртта за неотреклите се.
А за отреклите се — плод няма.
13
Сега ще чуеш от мен, Мощноръки,
както са определени в санкхя
петте причини, поради които
се извършват всякакви действия
14
Смъртното тяло и „аз“-ът — деятел,
сетивата и възбудителите,
а също волята на съдбата —
ето това са петте причини.
15
Каквито и действия да извършваш
със своето тяло, ум или слово,
правилни действия или неправилни —
тези пет ще бъдат причините.
16
Който не вижда петте причини
и нарича деятел СЕБЕ СИ —
истинската си Същност — атмана,
той е сляп поради безразсъдство.
17
Който не се отъждествява с „аз“-а си
и е с неопетнен от помисли разум —
дори целия свят да убие,
не е убиец и не е обвързан.
18
Знание, знаещ, предмет на знанието
са тройната причина за действието
Причина, вид дейност и деятел
са съставните части на действието,
19
Знанието, дейността и деятелят,
според трите природни качества,
са тройно подразделени в санкхя.
Сега чуй от мен това разделение!
20
Знанието, с което човекът
във всички същества вижда Едното;
вечното Неделимо — в отделните,
то е от саттва — Сияйно знание.
21
Знанието, с което човекът
вижда различна същност във всичко
вижда отделното в съществата —
е Страстно знание — от раджас е.
22
А знанието, което привързва
към един предмет — сякаш е всичко,
без цел, без виждане на същината —
е Тъмното знание на тамас.
23
Действие, за свещен дълг прието,
вършено без любов, без омраза,
без стремеж към плода, без обвързаност
се нарича Сияйно действие.
24
Действие, вършено от себелюбец,
който жадува за плодовете
и ги постига с огромни усилия,
е определено като Страстно.
25
Действие поради заблуждение,
несъответно на цел и способности,
носещо гибел и вредно за другите,
е Тъмно действие — от тамас е.
26
Деятел, свободен от обвързаност,