Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Обикновено в такива случаи се говори за страданието при раздялата. Страданието може да бъде огромно, голямо или по-малко. Има и специфични изразителни думи, например глождещо. Като камъче в обувката. Може да бъде определено и по цвят и нюанс — черно, просто тъмно, или пък поетично, светло…
За да демонстрирам пророческа дарба, бих могъл да спомена и за някакво тъмно предчуствие, което постепенно се е загнездвало в душата ми.
Само че при мен нямаше нито тъмно, нито светло, нито голямо, нито малко — нямаше никакво усещане за нещо тревожно. Барбара просто се беше наместила в мен. Това, че я нямаше в момента, съм го възприемал като нещо временно. Ще се появи. Или аз ще намеря начин да… Има време…
След няколко дни даже започнах да си мисля, че нещата стоят още по-спокойно. Хубаво изживяване, което постепенно започва да се губи във времето, без да създава никакви усложнения.
Не бързах да й пиша. Какво да й пиша?
Така минаха около две седмици.
Нощем ходех на гарата и разтоварвах зеленчуци, въглища, тухли и всякакви блага на цивилизацията. Срещу които получавах доста мизерни пари.
След като взех хонорара от статията и пресметнах още веднъж авоарите си, тръгнах към оказионния магазин. Огромната пишеща машина още стоеше на витрината. Само да не е нещо развалена? Поставих лист под валяка и изчатках всичките знаци. Лентата беше поизсъхнала, но отпечатъците бяха направо добри. Съприкосновението с клавишите предизвикваше във върховете на пръстите ми почти еротично усещане за нежност.
От какво може да се почуства човек щастлив? На двайсетина години от много неща. Например от това, че вече си има огромна пишеща машина с внушителната марка „Москва“. Беше ми направо хубаво… В трамвая някакъв брадясал ме попита това в ръцете ми малък парен валяк ли е? Отговорих му — не бе приятел! Това е машина за изваряване на въшкарници. Ако искаш, съблечи се гол и си дай дрехите — процедура № 1 е безплатна…
Нено пък я оприличи на реактор. Такова кюмбе имало в лабораторията на ядрения институт, където ходили на практика миналата година.
Имаше още предположения — антика, на която древните елини са написали първия вариант на азбуката си. И по-сложни импровизации: сувенир алегория на безсмислието на техническия прогрес, изработен от самоук майстор-китаец по поръчка на Мао Цзе Дун. Той трябвало да бъде връчен на Хрушчов по случай помиряването между двете супердържави. Като намек за възможното бъдеще на цивилизациите. Но понеже помиряването не се състояло…
Само дето никой не искаше да я възприеме в автентичната й функция — просто като пишеща машина…
Появата на статията събуди у мен апетит за писане. За около седмица сглобих вариант на малко странна за тогава тема.
Показах го на Нено. Той го прочете, смя се, но отказа коментари и анализи. Все пак беше милостив:
— На мен ми е интересно. Но тия, от които зависи да види бял свят, няма да го пуснат.
Нищо де… Залудо работи, залудо не стой! Като мозъчна гимнастика бива… — успокои ме великодушно.
Докато носех материала към редакцията, нещо започна да ме човърка отвътре. Седнах на една градинска пейка срещу Армейския театър и прочетох написаното. Правилно ме човъркало. Имаше абзаци, които кънтяха. Отначало извадих химикалката и започнах да редактирам написаното, но после разбрах, че всичко трябва да се прекрои и изложи по друг начин. Малко ме беше яд за загубеното време, но осъзнавах, че постъпвам правилно.
Прибрах се в общежитието с идеята да седна и да оправя статията, но не стана. В стаята беше оформено каре и играеха на карти. Да сте видели някъде някои играчи, които просто мятат картите, мълчейки. Може и да сте видели, но аз не съм. Наместих се на едно от леглата и се опитах да се съсредоточа, но след няколко минути вдигнах ръце. После приседнах, за да гледам отстрани. После седнах да играя… А когато на другия ден потърсих статията, нея просто я нямаше. Половин ден загубих в търсене и благославяне. Нено, добра душа, също ровеше старателно. Проверихме и в съседните стаи. Нищо. По едно време Нено приседна, почеса се и каза:
— Слушай бе човек. Щом я няма и не можеш да я намериш, значи така трябва да бъде. Господ така е решил. Нали я имаш в главата си?
Не можех да спра отведнъж:
— Ти, първо, като рационалист, трябва да си атеист по професионална ориентация. И второ, Господ и да го има, няма да се занимава с мен — да ми крие листата. Той да не ти е хлапе от отделенията или пийнал студент?
— Щом ще делим на първо и второ, ще ти кажа например, че и Айнщайн е вярвал в Бога. Това и ти го беше споменал в твоето писание. И руският бомбаджия номер 1 — Курчатов — и той му е удрял скришом по едно кръстене. И Менделеев. И…