Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Това беше — отбеляза Тайко.
— Взеха ли корветата със себе си? — попита Ландо.
— Изтеглиха я на борда и веднага изчезнаха — отвърна Уедж. — Хвана ли нещо?
— Не знам — Калризиан набра командата за повторение. — Да видим.
Пращенето запълни пилотската кабина на „Дамата на късмета“ и едва доловимо се чуха откъслечни думи:
…е полк………………… Вер………………ално пратеник………………… мирал……………… изпрати…………………върже ген …………ел Иблис във връзка………………………………… Империята и Новата република…………………………… атакуван …………… предателски избр…………………… Империята ……………………… не приема…………………… целява………… Ако Новата ре……………………они, адм…………… Пел…………… при изостав……………… минен цент…………………………итин във………………… ти, за да се срещне…………… повтарям: говори……………ник Ме…………Вермел…
Записът свърши.
— Не е кой знае колко — каза Уедж.
— Вярно — призна Ландо. — А сега какво?
— Най-добре се върни и предай записа на генерал Бел Иблис — предложи Уедж. — Ние ще поостанем.
— За да очаквате второ действие ли? — попита Калризиан.
— Никога не се знае.
Ландо погледна към мястото, където корветата бе изгубила всякаква надежда. Полазиха го неприятни тръпки. Случката смущаващо наподобяваше преследването, при което консулският кораб на принцеса Лея Органа бе настигнат от звездния разрушител на Дарт Вейдър при Татуин преди почти две десетилетия. Този момент бе станал повратна точка в борбата срещу тиранията на Империята, макар тогава още никой да не го осъзнаваше.
Сега над Моришим се бе разиграла същата сцена. Дали и тя щеше да отприщи толкова значими последствия?
— Уедж?
— Да?
— Случайно да е имало… — Калризиан се поколеба, страхувайки се въпросът му да не прозвучи глупаво — спасителни капсули, изстреляни от корветата?
— Първо за това си помислих — сериозно му отвърна командирът на Червената ескадрила. — Нямаше.
— Да, естествено — тръсна глава Ландо, за да прогони спомените от миналото.
Историята никога не се повтаряше буквално. Вероятно, както беше казал Джансън, това си беше най-обикновен акт на кражба или дезертьорство. Едва ли щеше да се разбере със сигурност.
Официално планетата се наричаше Прикуб, неофициално всички й викаха Паринакуп. Бастион бе политическият център на Империята, а Прикуб — финансовото й сърце. Причините за особения статут на тази планета бяха много и различни и се губеха назад, чак в дните на Старата република. Запазването на ролята й и в сегашните смутни времена се дължеше донякъде на инертността и на навика, но и на двете бойни станции Голан три, които мързеливо кръжаха в орбита около планетата.
Изправен пред прозореца на заседателната зала, Пелаеон вдигна поглед към небето — една от бойните станции минаваше пред слънцето на Прикуб и за момент засенчи светлината му. С преместването на имперската столица на Бастион, спомни си той, моф Дизра бе направил опит да прехвърли двете станции с обяснението, че имперският команден център повече от кредитните спекуланти заслужава да се облагодетелства от тях. Това бе една от редките погрешни преценки на Дизра и един от най-срамните му политически провали. Някой дискретно се изкашля зад Пелаеон.
— Да? — обърна се той към масата.
Шестимата висши офицери, събрани около нея, го гледаха.
— Доколкото разбирам, това не е просто предложение, адмирале — тихо се обади старши генерал Сът Рамик. — Вие и мофите вече сте взели решение, нали?
За миг Пелаеон се втренчи в лицето на военния. Генерал Рамик, командващ единия от голаните, заемаше отговорен пост в отбраната на Прикуб, беше опитен и уважаван. Ако той не подкрепеше мирните преговори, най-вероятно и другите щяха да го последват. Въпросът му не беше предизвикателство — той просто питаше.
— Да, мофите одобриха — отвърна адмиралът. — И те като вас не бяха особено въодушевени.
— Смятах, че вие сте авторът на предложението — обади се генерал Харон Кайте. На лицето му бяха изписани подозренията, които го изпълваха. — Как можете сега да се обявявате против него?
— Не съм се обявявал против него — уточни върховният командващ. — Казах, че не ме изпълва с ликуване. Но професионалното ми мнение е, че други възможности не са ни останали.
— Говореше се, че разполагаме с революционно нови системи и оборудване, готови за въвеждане — каза Рамик.
Съвсем навреме една от лампичките на интеркома на адмирала светна.
— Някои от тези системи не се оказаха с толкова широко приложение, колкото бяха убедени създателите им — отвърна Пелаеон и пристъпи напред, за да натисне бутона за връзка. — А част от оборудването е негодно заради предателство…