Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Когато прекрачи дънера, за да стигне при него, тя вече се задъхваше от умора. Наложи се да спре за момент, за да си поеме въздух.
— Казвате, че търсите някакъв свой приятел, така ли?
Тя го изгледа някак особено.
— Ами… да, точно така. Един наш гост. Преди няколко дена тръгна с няколко от нашите хора да докарат стадо животни. Вече трябваше да са се върнали.
— Един мъж ли казвате?
Тя се изчерви.
— Да. Приятел на брат ми. Бизнеспартньор, ако толкова искате да знаете! — отново бе ядосана.
Лий се извърна. Не бе забелязал никого в околността. Изведнъж той спря. Нямаше причина да бъде толкова сигурен, че се е сетил за кого става дума, и при все това бе абсолютно убеден, че е прав.
— Как се казва този мъж?
Видя, че тонът и изражението му я изненадаха. Тя се изчерви отново.
— Името на джентълмена е Томас Смол.
Тя тръгна надолу по склона, но Лий протегна ръка, хвана я за лакътя и я накара да спре.
— Как смеете…
Сега Лий държеше вече и двете й ръце.
— Том Смол ли казахте?
— Да… — озадъчена от изражението на лицето му, тя уплашено се взираше в него.
— Той знаеше ли нещо за вас, мис Ащън?
— Той… — лицето й почервеня, — Мистър Смол е… мой приятел.
Ама разбира се! Лий добре си спомняше високия, усмихнат красавец със страхотните кавалерийски мустаци: „Вие сте един нечакан гостенин“, му бе извикал той малко преди Лий да го убие.
— Сега ще си махнете ли ръцете…
— Той е мъртъв — каза Лий.
За момент изглеждаше, че не го е чула, че не разбира какво й се казва.
— Пуснете ме, по дяволите! Какво имате предвид? — очите й се разшириха. Гласът й трепереше.
— Казах, че приятелят ви е мъртъв — ако бе обичала мръсното копеле, толкова по-зле за нея.
Изведнъж тялото й натежа в ръцете му и Индия Ащън почти падна на колене.
— Не, не, не! — заповтаря бързо тя. — Вие грешите… Грешите. — Внезапно момичето се стегна и се отскубна от него. — Какво искате да кажете? — В очите й се га имаше сълзи от гняв. — Подъл глупак! Не знаете за какво говорите! Та вие дори не го познавате!
Какво, за бога, можеше да отговори на това? Явно новините още не бяха стигнали до фишхук.
— Той беше застрелян…
— Застрелян? Застрелян? За какво говорите? — тя се огледа наоколо с див поглед, сякаш беше хваната в кошмарен капан. — Никой не би застрелял Том…
Лий изпсува наум Ащън — как би могъл да прибере в къщата си толкова красив убиец, когато имаше млада сестра!
— Той и хората с него… откраднаха моите коне и… — Момичето го гледаше така, сякаш си имаше работа с луд, който й говори на някакъв чужд език. — Откраднаха конете ми и убиха едно дете — нямаше защо да й казва, че именно красавецът Том бе прерязал гърлото на бедния Джейк Сандбърг.
— Ах, ти, мръсен, долен лъжец! — изпищя тя и и клатейки глава, заотстъпва назад.
Лий протегна ръка към нея и й заговори меко, като се опитваше да я успокои:
— Смол бе наемен убиец, мис Ащън, съжалявам.
— Застрелян, така ли? — Тя се бе вторачила в него. Сега вече му вярваше.
— Страхувам се, че е така — Лий искрено се надяваше да се е успокоила. Трябва да е била лудо влюбена в онзи главорез.
— Как беше убит? Кой го застреля?
— Той и бандата му дошли тук и откраднали конете ми… — Очите й бяха по детски широко отворени. — Един от моите хора — хлапе, наречено Джейк Сандбърг — ги проследи до реката и ги задържа при брода. — Тя не казваше нищо. Само стоеше и го слушаше. — Убиха момчето. После, когато ние пристигнахме, започна престрелка, Смол загина в нея. — По дяволите, по какъв начин да представи нещата по-приемливи? — Вече уведомих помощник-шерифа за това. Съжалявам.
— Вие бяхте, нали? — попита тя с някакъв странен, глух глас. — Вие го убихте, нали, мистър Лий?
Исусе!
— Той… той държеше насочен срещу мен пистолет, мис Ащ…
Видя движението й, но не повярва на очите си. С бърз, рязък жест тя се пресегна към 38-калибровия револвер на хълбока си.
Имаше достатъчно време, за да си представи колко смешно щеше да бъде всичко — Франк Лесли Бъкскин, застрелян от красива английска аристократка. В следващия момент той се раздвижи. Нямаше намерение да вади пищов срещу нея — по-скоро щеше да се остави да бъде убит. Трябваше да й вземе оръжието, преди да има време да стреля.