Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Момичето вече се прицелваше в него. Може би щеше да стигне до нея твърде късно.
Чу се изстрел. Усети болката да прерязва ребрата му. В следващия момент вече я бе хванал и се опитваше да измъкне със сила пистолета от ръката й. Успя да й го вземе, след което, без да я пуска, се извърна настрани. Като не обръщаше внимание на съпротивата й, Лий хвърли оръжието в храстите.
После погледна към гърдите си. Куршумът бе преминал през плата на ризата му и го бе одраскал. Тънка струйка кръв се просмукваше в избелелия памук.
Лий почувства, че се вбесява. Тази вещица можеше да го убие. Със сигурност вече щеше да е мъртъв, ако бе успяла да стреля още веднъж! И то заради един безмилостен убиец на деца!
Замахна с все сила и я зашлеви през разкривеното от ярост лице. Тя загуби равновесие и той нарочно я удари отново. Момичето падна заедно с него в меката трева. Дращеше го с нокти, опитваше се да го захапе по ръката, която я притискаше към земята.
Лий отново вдигна длан.
— Спри веднага! Спри или ще ме накараш да те пребия от бой! — Постепенно тя утихна. Дишаше тежко като хванато в капан животно. — Сега ме чуй добре, разглезена кучко! Онази ухилена хиена Смол уби моя човек! Преряза гърлото на едно петнадесетгодишно момче! После гадното копеле извади оръжие срещу мен. Дали съм го убил, ли? Мамка му, госпо-жичке, направо го направих на парчета!
— Лъжеш! — тя се разплака и отново се опита да се освободи от тежестта му върху себе си.
Така и не разбра защо го направи, защо изобщо започна. Сигурно заради нейния плач. Или просто понеже тя бе толкова близо до него.
Лий се наведе и я целуна по устата.
Момичето отчаяно се сви под тялото му. Лий откри, че я прегръща с всичка сила, притиска я към земята, целува я жадно и нетърпеливо.
Тя се опита да се измъкне и започна да го хапе. Лий не й обърна никакво внимание, въпреки че устните му бяха изпохапани до кръв. Той я целуваше, смучеше, стискаше така, сякаш животът му зависи от това.
Ръцете му се плъзнаха по карираната риза, разкъсаха я, смъкнаха презрамките на памучното бельо и откриха нежната мекота на малките й гърди. Пръстите му се впиха в деликатната им белота.
Тя изпищя, отчаяно се заизвива в ръцете му, но Лий само се приведе ниско над нея, захапа развълнуваните розови връхчета на гърдите й, плъзна език по тях.
Момичето изстена, когато Лий посегна да разкопчае панталоните й. Опита се да го ритне, но движенията на краката й биваха възпирани от свлечените до глезените й дънки. Лий пъхна ръка между бедрата й.
Тя отново изпищя:
— Моля ви, о, моля ви… недейте.
Той нежно покри с длан блестящите, златисторуси косми на пубиса й — необикновеният им цвят се открояваше на фона на снежнобялата кожа.
Лий грубо напъха пръсти в нея, усещайки как топлата влага ги обвива плътно отвсякъде. Той започна да движи бързо ръката си нагоре-надолу, като едновременно триеше с длан клитора й, докато той набъбна и овлажня.
Тя пое дълбоко въздух и спря да се съпротивлява.
Лий помисли, че беше свършила, но не беше. Тя лежеше и го гледаше. Лицето й бе бледо и безизразно. Той се опита да спре, знаеше, че трябва да престане. И без това вече беше направил достатъчно, че да заслужи да бъде обесен… като онова старо копеле, каубоя. Бедният Чарли. Той не беше по-различен от него.
Но не можеше, просто не можеше да се спре. Тя бе тук. Той също. При това усещаше голотата й под себе си…
Лий посегна надолу към панталоните си, разкопча ги и бързо ги изу. Бе толкова твърд, че чак болеше.
— О, боже! — възкликна той и намести издутия си член до влажния отвор между краката й. — Мили боже! — С едно рязко движение той влезе в нея. Дълбоко навътре. И още, и още…
Тя бе много тясна. Влажна, гореща и стегната. Сякаш бе засмукан от опитна проститутка.
Момичето не беше девствено. Той се спомни ухиленото лице на красивия разбойник, загледан в него от височината на скалната площадка. „Неканен гостенин…“. Думите на убиеца отекнаха в главата му.
После Лий престана да мисли.
Напъните му бяха толкова мощни, че цялото й тяло се разтресе под неговото. При всеки нов тласък тя тихичко изпъшкваше.
Лий изръмжа от удоволствие. Беше хубаво, толкова хубаво…
Тя се задъха, докато той влизаше в нея все по-силно и по-навътре. Вкарваше пениса си, напрягаше и въртеше цялото си тяло така, сякаш се опитваше да я прикове към земята завинаги.
Жената извика и зарови пръсти в косата му, издърпвайки главата му назад. Лий усети мощни конвулсии да разтърсват голите й крака. Не спря да се движи — влизаше и излизаше, влизаше и излизаше. Учестеното й дишане приятно затопляше врата му. Вече се чуваше характерният мляскащ звук, съпровождащ доброто любене. Лий долови миризмата й — солена и мокра.