Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— При вълците, както и при много други подобни животински видове, е характерно наличието на водачи, самки и самци, с които цялата останала глутница се съобразява. Тези водачи почти винаги са физически най-силните екземпляри, макар че много пъти крайният изход от сблъсъците между тях зависи доста от волята за победа и други лични качества. Когато един самец водач бъде предизвикан и победен, той може да бъде прогонен от глутницата и дори да бъде нападнат.
Сепнах се, отърсих се от бляновете си и се постарах да съсредоточа вниманието си само върху госпожа Майснър.
— Повечето предизвикателства и единоборства настъпват през периода на съвкупление — продължи тя. Това естествено причини вълна от хихикания в класа. — При повечето глутници двойката водачи са единствените, които се съвкупяват. Ако самецът водач е застарял и изглежда уморен, някой по-млад вълк може да си повярва, че е дошъл неговият ред да го замени. Младокът обаче често не осъзнава колко опасно може да го нарани по-опитният вълк.
Тези разкази за съперничествата между младите и по-старите опитни вълци нещо не се връзват, помислих си аз, въпреки че останалото в урока ми изглеждаше достоверно. Навярно сред светските кръгове в Академията, реших аз с горчивина, се срещат немалко вълци водачи и по-млади претенденти за тяхното място.
Мия вдигна ръка.
— А какво можете да ни кажете за лисиците? И при тях ли има водачи?
Целият клас затаи дъх. Чуха се и няколко нервни подхилквания. Никой не очакваше Мия да си позволи това. Госпожа Майснър почервеня, предполагам от гняв.
— Днес се занимаваме само с вълците, госпожице Риналди.
Мия изглежда нямаше нищо против да изтърпи някое и друго мъмрене, стига да спечели всеобщото внимание с дързостта си и когато класа се раздели на групи по двойки за самостоятелна работа, тя през по-голямата част от времето ни зяпаше и се подсмихваше. Чрез връзката ни усещах как Лиса все повече се измъчва, докато кошмарните образи на закланата лисица обсебваха съзнанието й.
— Не се тревожи — побързах да я успокоя аз. — Ще намеря начин да…
— Хей, Лиса — прекъсна ни някой.
Двете вдигнахме очи, когато Ралф Саркози се изпречи пред чиновете ни. Лицето му сияеше от глуповата усмивка — негова запазена марка, а аз не можех да се отърся от предчувствието, че бе дошъл при нас само за да направи впечатление на приятелчетата си.
— Признай си, де — поде той. — Ти си убила лисицата. Опитваш се да убедиш Кирова, че си луда, за да можеш отново да се махнеш оттук.
— Я иди да се чукаш — тихо го напсувах аз.
— Да не би да ми се предлагаш?
— От това, което съм слушала за теб, май няма какво много да се чука.
— Леле — продължи той с още по-закачлив тон. — Май наистина си се променила. Последното, което помня за теб, беше, че никак не ти пука пред кого се събличаш.
— А пък последното, което аз помня за теб е, че си виждал голи жени само по интернет.
Той наклони глава с престорено драматичен жест.
— Хей, знаеш ли, ей сега ми хрумна: ти си го извършила, нали? — Погледна към Лиса. — Ти си я накарала да убие лисицата, така ли е? С някаква лесбийска магия и хоп, готово! Оххх!
Ралф избуха в пламъци.
Моментално скочих и изтласках Лиса настрани. Никак не беше лесно, понеже седяхме на чиновете си. Стоварихме се на пода миг преди писъците на целия клас — като най-силно врещеше Ралф — да огласят стаята. Госпожа Майснър се втурна към пожарогасителя.
И тогава пламъците изчезнаха. Просто така. Ралф още крещеше и се търкаляше по пода, но по него нямаше нито едно обгорено място. Единственото свидетелство за това, което току-що се бе случило, бе миризмата на дим във въздуха.
За няколко секунди цялата класна стая застина от удивление. После всички бавно се заеха да сглобяват парчетата от пъзела. Добре известни бяха специализациите на мороите по различните видове магии, затова аз, след като огледах съучениците си, отделих само онези трима, които владееха изкуството да боравят с огъня: Ралф, неговият приятел Джейкъб и…
… Кристиан Озера.
И понеже нито Джейкъб би посегнал на приятеля си, нито самият Ралф би подпалил себе си, се оказа безкрайно лесно да се открие виновникът. Фактът, че Кристиан се смееше истерично, също го издаваше.
Цветът на лицето на госпожа Майснър се промени от червен на морав. Все едно от домат на патладжан.
— Господин Озера! — кресна тя. — Как смеете… нямате представа какво ви очаква… Веднага в кабинета на директор Кирова!