Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)

— Ела и чуй сърцето ми.

Марал падна на колене и прилепи ухо до сухите й гърди. И чу да бие сърцето й — глухо, но силно, като че ли някой удряше в камък дълбоко под земята. Акага промълви:

— Брой ударите и ми кажи на кой удар сърцето ми прескача.

Марал се вслуша и каза:

— На седмия удар.

Акага се засмя и каза:

— Добре е.

И отново хвана буталото, примъкна се до чебура и се наведе над него. Марал видя, че млякото се е вдигнало и се пени. И чу тихо шумолене, като че млякото вреше.

А бабата отново започна да бие кумиса — сега по-бавно, като въртеше ту в една, ту в друга посока буталото. И вече не пееше, ами броеше ту на болгарски, ту на ирански, защото беше смъртно уморена, та смесваше езиците. И като преброи до двеста, отново се дръпна и рухна в тревата. И задъхано рече:

— На кой удар прескача?

Марал коленичи, чу и отвърна:

— На четвъртия.

Акага се засмя и каза:

— Зле е.

И като дишаше тежко, изрече:

— Това е грях, ала друго не можем да сторим. Ти трябва да биеш последните седемдесет и седем удара. Вземи буталото.

Тогава Марал взе буталото. Но беше вече изплашен от тази борба на немощната Акага с белия кумис и ушите му бучаха от задъханото дишане, от странните заклинания и от глухото шумолене на кумиса. И Акага се промъкна до момчето, клекна, както само тя умееше, с разтворени широко колене, и зашепна на ухото на Марал:

— Ще ти кажа тайната, ала ти ще мълчиш. Буталото трябва да играе с чебура, както мъжът влиза в жената.

И тя сложи горещата си огромна длан върху двете ръце на момчето, които стискаха буталото. И Акага почна да тласка ръцете му и с тях буталото, и запя отново някаква провлачена песен, пълна с въздишки, писъци и охкания. И момчето люлееше махалото насам-натам и нагоре-надолу и усещаше, че то прави някакви кръгове и въртележки, сякаш чертаеше числа или букви. А млякото бучеше, пенеше се и набъбваше.