Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Ела и чуй сърцето ми.
Марал падна на колене и прилепи ухо до сухите й гърди. И чу да бие сърцето й — глухо, но силно, като че ли някой удряше в камък дълбоко под земята. Акага промълви:
— Брой ударите и ми кажи на кой удар сърцето ми прескача.
Марал се вслуша и каза:
— На седмия удар.
Акага се засмя и каза:
— Добре е.
И отново хвана буталото, примъкна се до чебура и се наведе над него. Марал видя, че млякото се е вдигнало и се пени. И чу тихо шумолене, като че млякото вреше.
А бабата отново започна да бие кумиса — сега по-бавно, като въртеше ту в една, ту в друга посока буталото. И вече не пееше, ами броеше ту на болгарски, ту на ирански, защото беше смъртно уморена, та смесваше езиците. И като преброи до двеста, отново се дръпна и рухна в тревата. И задъхано рече:
— На кой удар прескача?
Марал коленичи, чу и отвърна:
— На четвъртия.
Акага се засмя и каза:
— Зле е.
И като дишаше тежко, изрече:
— Това е грях, ала друго не можем да сторим. Ти трябва да биеш последните седемдесет и седем удара. Вземи буталото.
Тогава Марал взе буталото. Но беше вече изплашен от тази борба на немощната Акага с белия кумис и ушите му бучаха от задъханото дишане, от странните заклинания и от глухото шумолене на кумиса. И Акага се промъкна до момчето, клекна, както само тя умееше, с разтворени широко колене, и зашепна на ухото на Марал:
— Ще ти кажа тайната, ала ти ще мълчиш. Буталото трябва да играе с чебура, както мъжът влиза в жената.
И тя сложи горещата си огромна длан върху двете ръце на момчето, които стискаха буталото. И Акага почна да тласка ръцете му и с тях буталото, и запя отново някаква провлачена песен, пълна с въздишки, писъци и охкания. И момчето люлееше махалото насам-натам и нагоре-надолу и усещаше, че то прави някакви кръгове и въртележки, сякаш чертаеше числа или букви. А млякото бучеше, пенеше се и набъбваше.
И тогава не горчива капка, а горчива река плисна в гърдите на момчето. И то усети, че го залива нещо тъмно, неясно и мокро. Както беше коленичило, стиснало между коленете си облото бутало, с тяло, разклатено от странната песен на баба му, с тази гореща ръка, която го насочваше, накъдето си иска, момчето изведнъж и за първи път се докосна до любовта между мъжа и жената. А беше виждал Марал, който на другия ден щеше да стане Аспарух, беше виждал любовта на жребците и кобилите, на птиците и на пеперудите. Но това се вършеше посред бял ден, сгряно от слънце, та беше светло и ясно. А тази човешка любов гореше в мрака с някаква тлееща светлина, като съчките за огъня, мяташе се в някакъв странен танц, неясен като бълнуването на Акага, та оставяше в гърдите му мокрота и хлад като пяната на кумиса, що бучеше и мокреше пръстите на момчето.
И Марал чу гласа на баба си:
— Стига.
И бабата извади отнякъде някакъв рог и му каза:
— Опитай кумиса.
А беше гласът й студен и строг. И Марал гребна кумис и посегна да пие. Но чу отново гласа на Акага:
— Докосни рога до челото си.
Марал докосна челото си с мокрия ръб на рога. И пак потрепера, защото рогът беше объл и гладък като буталото. И пи. А бабата запита:
— Щипе ли езика ти като вино?
Марал отговори:
— Не съм пил вино.
Акага попита:
— Не се ли усеща — все едно, че си ял пресни бадеми?
Марал отговори:
— Да.
Акага попита:
— Разлива ли се в гърдите ти хлад и топлина?
Марал отговори:
— Да.
Акага попита:
— Стигна ли топлината до пръстите на краката ти?
Марал отговори:
— Да.
Тогава Акага каза:
— Добър е.
А Марал не беше усетил нищо. И до сутринта не спа, защото тази нощ три пъти горчилка капна в душата му.
11.
А на другата вечер Акага и Марал отидоха в стана на рода Чакарар. И старейшината на рода се намръщи, но нищо не каза, когато видя Марал, макар да беше повикал на трапезата си само прочути мъже от двата рода. Ала така бе поискала Акага, а тя можеше да поиска каквото си ще. И най-почтените от гостите си старейшината беше поканил чрез своите синове, а имената на останалите беше извикал на площадката пред шатрата си. И мъжете, чиито имена беше извикал първи, не скриваха гордостта си.