Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
След това той пък ми обясни, че добрите хора в квартала не са свикнали да бъдат под наблюдение и ме помоли да си върша работата по-дискретно.
— Разбира се — съгласих се аз и си тръгнах.
Ако едно ченге ти е приятел, то е най-добрият приятел, който някога ще имаш. От друга страна обаче, ако не сте интимни, по-добре е да не го дразниш.
Наблюдението над къщата на Винсънт бездруго не се оказа ползотворно. Ако исках да поговоря с Дейв, по-добре щеше да е да го хвана в работата. Освен това нямаше да ми навреди да посетя „Змийското гнездо“. Не само щях да си побъбря с Винсънт, но и щях отново да се пробвам с Мери Маги Мейсън. Тя изглеждаше готина мадама, но очевидно криеше нещо.
Поех на юг по шосе 1 и внезапно реших да погледна отново гаража на Мери Маги.
Глава 7
Влязох в подземния гараж и затърсих белия кадилак. Минах по всички пътеки, но не извадих късмет. Може и да беше за добро, защото не знаех какво да правя, ако намеря Чучи. Не се смятах за способна да го заловя сама. А мисълта да склоня на офертата на Рейнджъра ме доведе до светкавичен оргазъм, последван от паническа криза.
Искам да кажа, ами ако наистина прекарам нощта с Рейнджъра? И после какво? Ами ако беше толкова страхотен, че изгубех вкуса си към всички други мъже? Ами ако беше по-добър в леглото от Джо? Не че Джо не го биваше. Но просто той беше смъртен, а за Рейнджъра не бях сигурна.
Ами бъдещето ми? Щях ли да се омъжа за Рейнджъра? Не. Той не ставаше за брак. По дяволите, и Джо едва ставаше за брак.
А имаше и още нещо. Ами ако аз не отговорех на очакванията му? Неволно стиснах очи. Ааах! Това щеше да е ужасно. Какво ти ужасно? Пълен кошмар!
Ами ако той не отговореше на очакванията ми? Фантазиите ми щяха да се скапят. За какво щях да си мисля, когато останех насаме с вибратора си?
Поклатих глава, за да си проясня мозъка. Не исках да мисля за секс с Рейнджъра. Беше прекалено сложно.
Беше време за вечеря, когато се върнах в къщата на нашите. Валери беше станала от леглото и седеше до масата с тъмни очила на носа. Анджи и Откаченяка ядяха сандвичи с фъстъчено масло пред телевизора. Мери Алис галопираше из къщата, тропаше с крак по килима и цвилеше. Баба се бе издокарала за поклонението. Баща ми се бе привел над мусаката си. А мама седеше начело на масата, очевидно измъчвана от сериозна гореща вълна. Лицето й беше страхотно зачервено, косата бе залепнала на челото й, а очите й се стрелкаха трескаво из стаята и предизвикваха останалите само да посмеят да намекнат, че критическата е настъпила.
Баба реши да не й обръща внимание и ми подаде ябълковия сос.
— Надявах се да дойдеш на вечеря — каза тя. — Някой трябва да ме закара на поклонението.
— Разбира се — отвърнах. — И аз бездруго ще мина оттам.
Майка ми ме погледна измъчено.
— Какво? — попитах.
— Нищо.
— Какво?
— Дрехите ти. Ако отидеш на поклонението на Ричи в тези дрехи, ще ми звънят по телефона цяла седмица. Какво ще кажа на хората? Ще си помислят, че не можеш да си позволиш прилични дрехи.
Огледах джинсите и ботушите си. Изглеждаха съвсем прилични, но не възнамерявах да споря с жена в критическата възраст.
— Мога да ти дам подходящи дрехи — обади се Валери. — Всъщност и аз ще дойда с теб и баба. Ще бъде забавно. Стива сервира ли курабийки?
В родилното сигурно бе станала някаква грешка. Не е възможно да имам кръвна сестра, която си мисли, че погребалните бюра са забавни.
Валери скочи от стола си и ме затегли към стълбите.
— Имам точния тоалет за теб! — развълнувано извика тя.
Няма нищо по-лошо от това да носиш чужди дрехи. Е, може би световен глад или епидемия от тиф биха се оказали по-лоши, но с изключение на тях най-неприятни са взетите назаем дрехи. Валери е три сантиметра по-ниска от мен и три килограма по-лека. Носим един и същи размер обувки, но вкусовете ни абсолютно се различават. Появата на поклонението на Ричи в нейните дрехи бе равносилно на Халоуин в ада.
Валери извади пола от гардероба си.
— Та-та-ааа! — изпя тя. — Не е ли чудесна? Идеална е. Имам и идеалното горнище за нея. Имам и идеалните обувки. Всичко е съчетано.
Валери винаги си е била съчетана. Обувките и чантите й винаги си подхождат. Полите и ризите й също. Тя дори може да носи шал, без да прилича на олигофрен.
След пет минути Валери ме бе издокарала напълно. Полата беше в цикламено и резеда, изпъстрена с розови и жълти лилии. Платът беше прозрачен, а дължината — до глезените. Вероятно изглеждаше чудесно върху сестра ми в Ел Ей, но аз се чувствах като завеса за баня от седемдесетте години. Горнището беше ластична бяла блуза с мускетарски ръкави и дантела около врата. Обувките бяха розови сандали с десетсантиметрови токове.